Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
В свободното си време офицерите от „Надежда“ се развличаха с разказите на французина Кабри. Крузенщерн го накара да се измие, да се почисти, да се избръсне и облече в матроски костюм. Но когато той започваше да говори, всички се учудваха на дивите суеверия на този европеец.
Той вярваше твърдо в магьосничеството и в разните заклинания. На гърдите му висеше вълшебен талисман, който той беше сложил, преди да отпътува от острова, за да не го хвърли Крузенщерн в морето. Талисманът му се състоеше от кожена торбичка, в която имаше два свински зъба. А за да действува по-сигурно талисманът, освен това беше сложил в торбичката и мъничко медно кръстче.
Той беше дълбоко убеден, че само благодарение на този талисман Крузенщерн го остави на кораба.
Моряците с особено желание слушаха неговите разкази как той с разни магьосничества се мъчел да затрие своя враг Робъртс.
— Ей, Кабри — молеха го те, — я ни разкажи как си пращал на Робъртс болести.
— Да, реших да изпратя болест на Робъртс — започваше Кабри. — За това ми беше нужна неговата плюнка. Отидох при Робъртс и се престорих, че искам да се помиря с него. Той ми стисна ръката. Тогава аз го почерпих с един гнил банан. Бананът беше горчив и Робъртс започна да плюе. Една негова плюнка попадна на тревата. Аз веднага откъснах листчето с плюнката и го отнесох в колибата си. А там вече се бях запасил с вълшебен прашец, който бях взел от жреца, който живееше в морая. Смесих слюнката на Робъртс с малко прашец, заших сместа в торбичка, изплетена от дървени кори, и после зарих тази торбичка в земята. Човек, слюнката на който е зарита заедно с вълшебния прашец в земята, започва да боледува и в края на краищата след дълги мъчения умира.
— Е, и какво, Робъртс разболя ли се?
— Не! — печално възкликваше Кабри. — Но аз зная защо не се разболя. Самият той е магьосник и не му действува никаква магия.
През време на това плаване между Нуку Хива и Хавайските острови стана една неприятна история с Фьодор Толстой. Крузенщерн отдавна вече се отнасяше неодобрително към дръзките лудории на младия граф, но сега Толстой направи нещо, което окончателно изкара капитана от търпение.
Толстой водеше от Бразилия една маймуна. Маймуната разсмиваше целия екипаж с любовта си да подражава. Тя вървеше по петите на Толстой и правеше всичко, каквото правеше той: разбъркваше картите, наливаше вино в чашите, смучеше лулата му. Графът използува това за една лоша шега.
Една сутрин заедно с маймуната той влезе в капитанската каюта. В каютата нямаше никого. Толстой взе оставения на масата лист чиста хартия, поля го с мастило и си излезе, като остави маймуната си в капитанската каюта.
След половин час Крузенщерн влезе в каютата си и видя там маймуната, която седеше на масата и акуратно поливаше с мастило неговия корабен дневник, лист по лист. Всички скъпоценни записки на капитана за пътешествието бяха похабени. Той трябваше да ги пише отново.
Крузенщерн веднага се досети чия е тая лудория. Той извика при себе си Толстой и му съобщи, че на Камчатка ще го свали на брега.
На 7 юни от кораба видяха суша. Това беше най-южният и най-големият от Хавайските острови. Най-напред забелязаха огромната планина Мауна Лоа, която се издигаше посред острова. Върхът й беше скрит в облаците.
В края на деня преди смрачаване моряците видяха лодка, която плаваше към „Надежда“. Те изтичаха на палубата да посрещнат гостите.
В лодката седяха двамина — мъж и жена. Външно те никак не се отличаваха от жителите на остров Нуку Хива, но бяха облечени по-добре: освен поличките носеха и ризи от жълт памучен плат. Те бяха донесли за продан няколко дузини кокосови орехи, кичури банани и едно доста слабо прасенце.
Като пусна гостите на палубата, Крузенщерн повика Кабри, надявайки се, че французинът, който знаеше езика на жителите на Нуку Хива, ще може да се разбере с хавайците. Кабри заговори бързо-бързо, но хавайците не разбираха нищо. Оказа се, че макар и жителите на Нуку Хива и жителите на Хавайските острови да са полинезийци, говорят на различни наречия. Хаваецът с недоумение изслуша Кабри и изведнъж заговори на развален английски език.
— Кой ви е научил да говорите по английски? — попита Крузенщерн съвсем изненадан.
— В нашето село има английска църква и бял жрец — отговори хаваецът. — Той ни заповядва да ходим на църква, учи ни да говорим по английски. А които не ходят на църква, им взема земята.
Крузенщерн разбра, че става дума за английски мисионер.
Бяха минали вече двадесет и пет години от времето, когато Кук беше открил Хавайските острови, и осемнадесет години от времето, когато ги беше посетил Лаперуз. За това време в живота на хавайците бяха станали големи промени.