Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
Пристъпиха към търговията. Крузенщерн заповяда да донесат две брадви и едно малко огледалце. Хаваецът се намръщи презрително и каза, че това е малко. За такава цена той ще даде два-три кокосови ореха, не повече. Крузенщерн прибави още една брадва и още едно огледалце, но хаваецът не се съгласи и на това.
Той разказа, че на техния остров всяка година идват по няколко европейски кораба и всички те донасят брадви, огледалца и гердани. Крузенщерн му даде освен това и няколко аршина платно. Това хареса на хаваеца повече. И все пак той не се съгласи да даде прасето. Той искаше сукно.
— За съжаление на нашия кораб нямаме сукно — отговори Крузенщерн.
Той казваше истината.
— А това какво е? — възкликна хаваецът, като хвана Крузенщерн за ръкава на капитанлейтенантския му, извезан със златни нишки мундир.
Крузенщерн се засмя и обясни на хаваеца, че той не може да му даде мундира си.
Дълго още се пазариха.
Най-сетне хаваецът отстъпи. Той продаде прасето, кокосовите орехи и бананите за шест брадви, две огледалца и десет аршина платно.
— Успяхме да купим нещичко днес — каза Крузенщерн, като изпращаше покупката на готвача. — Това прасенце не ще стигне и за вечеря. Дано утре ни провърви повече.
Но на другия ден съвсем не им провървя. Дълго време не се появяваха лодки. Най-сетне следобед при „Надежда“ дойдоха две-три лодки, но хавайците, които седяха в тях, като разбраха, че на кораба няма сукно, веднага почнаха да гребат към брега. От всички европейски стоки жителите на Хавайските острови сега ценяха само сукното.
— Мисионерът ни забранява да ходим голи и ни кара всички да се облечем в сукнени дрехи — обясняваха те. — И ние трябва да даваме всичко за сукно.
Това беше мярка, извънредно изгодна за английските фабриканти на сукно.
— Напразно дойдохме тук и само си изгубихме времето — сърдеше се Крузенщерн. — Ще свалим тук нашия пасажер и още утре ще тръгнем на път.
Той повика Кабри и му заповяда да се приготви.
— Аз сега ще изпълня вашето желание и ще ви изпратя с лодка на брега — каза му той.
Но французинът пак се строполи на колене.
— Не ме погубвайте, капитане! — молеше се с плачевен глас той. — Там, където има английски мисионер, има и френски. А той ще ме хване мене, нещастния избягал матрос, и ще ме изпрати, окован във вериги, във Франция.
Крузенщерн помисли, че Кабри, кажи-речи, е прав. Той не изпитваше злоба към този невеж човек. Освен това французинът не беше лош матрос.
— Добре — каза му той. — Останете. Ще ви сваля на Камчатка.
Вечерта Крузенщерн отиде на „Нева“ да поговори с капитан Лисянски. Двамата капитани се затвориха в каютата. На корабите предстоеше пак да се разделят и този път раздялата щеше да продължи повече от година. Лисянски внимателно слушаше своя командир.
Ето какъв беше планът на Крузенщерн.
Докато „Надежда“ се намира на Камчатка, докато отведе в Япония посланика и изследва още непознатите брегове на Сахалин, „Нева“ ще посети руските колонии в Америка, ще разтовари там стоките на Руско-американската компания и ще напълни трюмовете си с кожи. През септември идната година двата кораба ще се срещнат в Китай, в португалското пристанище Макао. Там моряците ще продадат кожите и ще проверят колко изгодна може да бъде търговията с Китай.
Беше вече много късно, когато Крузенщерн, след като стисна здраво ръката на Лисянски, седна в лодката си и се върна на „Надежда“.
На сутринта корабите се разделиха за втори път. „Надежда“ тръгна на северозапад, а „Нева“ — на северо-североизток.
КАМЧАТКА
На 13 юли от „Надежда“ видяха най-сетне планинския бряг на Камчатка. Борови и елови гори покриваха склоновете на планините, по чиито върхове блестеше сняг.
Моряците се зарадваха на тази навъсена страна — все пак това беше покрайнина на тяхната родина, там живееха руси.
На следната сутрин корабът влезе в Авачинския залив и спря срещу град Петропавловск. Но в онова време само името му беше град — всъщност това беше малко руско селце, което се състоеше от шестдесет къщи и три дървени държавни постройки.
Броят на жителите в Петропавловск едва достигаше сто и осемдесет души и при това жените бяха не повече от 25, а останалите — мъже, главно войници.
Моряците се зарадваха, като чуха отново родна реч, и се почувствуваха пак в родината си, макар от Европейска Русия да ги отделяше едно пространство от хиляди и хиляди версти.
Крузенщерн преди всичко се зае да разтвори стоките, изпратени от Руско-американската компания за Камчатка. Тази работа отне цели две седмици. После се заеха с оправяне на въжетата и платната, които се бяха много изпокъсали през време на това дълго пътешествие. Въжетата трябваше да бъдат заменени с нови, на платната сложиха здрави кръпки.