Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Разбира се. Няма къде да ходя.
— Бихме искали да дойдеш тук, в „Картър Спинк“ — обяснява той без следа от ирония.
Поглеждам телефона и ми идва да се изсмея. Да не би да става дума за същото място, откъдето ме изхвърлиха вчера? Много ми се иска да задам този въпрос. Да не би да става дума за същото място, където ми беше забранено да стъпвам?
— Ще ти позвъня — добавя Кетърман. — Дръж мобилния си под ръка. Може да отнеме няколко часа.
— Добре. — Поемам си дълбоко дъх. — Моля те, кажи ми само… Не искам подробности, но… теорията ми правилна ли беше?
Настъпва мълчание и се чува само пукот по линията. Не смея дори да дишам.
— Не във всички подробности — отвръща най-сетне Кетърман и аз усещам как ме залива задоволство. Това означава, че някои от подробностите са били верни.
Той затваря. Аз оставям слушалката и се оглеждам в малкото огледало в антрето. Бузите ми са порозовели, очите ми блестят.
Права съм била. Те вече знаят.
В този момент ми хрумва, че сега ще ми предложат старата ми работа. Ще ми предложат партньорство. Тази мисъл ме опиянява, а в същото време поражда неестествен страх.
Ще премина и този мост, когато му дойде времето.
Влизам в кухнята толкова развълнувана, че не мога дори да седна. Какво ще правя през следващите няколко часа? Заливам пакетчето с гореща вода, изчаквам малко и разбърквам с лъжичка. След това ми хрумва нещо.
Отнема ми само двайсет минути, за да изляза и да купя необходимите продукти. Масло, яйца, брашно, ванилия, ванилена захар, форми за печене. Миксер и везна. Всичко. Не мога да повярвам, че в кухнята ми няма нищо. Как изобщо съм готвила в тази кухня?
Всъщност, никога не съм го правила.
Нямам престилка, затова решавам да импровизирам със стара риза. Нямам купа, а забравих да купя — затова използвам един леген, който ми беше подарък към комплект за ароматерапия. След час тортата бе готова. Три реда блат, напоен и разделен от маслен крем, отгоре с лимонова глазура, украсена със захарни цветя.
Поглеждам я и усещам искрено задоволство. Това е петата ми торта и за пръв път успях да разрежа блата на три. Свалям старата риза и излизам от апартамента.
Госпожа Фарли ме поглежда стреснато.
— Здравейте! — казвам аз. — Донесох ви нещо. За да ви благодаря, че прибирахте пощата ми.
— О! — Тя поглежда изумена тортата. — Саманта! Сигурно е била много скъпа!
— Не съм я купила — отвръщам гордо аз. — Направих я сама.
Госпожа Фарли е още по-учудена.
— Ти ли я направи?
— А-ха — грейвам аз. — Може ли да я внеса и да направя кафе?
Възрастната дама е толкова слисана, че дори не ми отговаря, а аз използвам момента и се вмъквам в апартамента й. Със срам се сещам, че никога преди не съм влизала тук. През трите години, откакто я познавам, нито веднъж не бях идвала. Всичко е подредено безупречно, има няколко малки масички, антики, на масата за кафе е поставена купа с розови листенца.
— Вие седнете — подканвам я аз. — Аз ще се оправя в кухнята. — Тя не може да повярва. Отпуска се в едно от креслата.
— Моля те — прошепва тя. — Не чупи нищо.
— Нищо няма да счупя! Искате ли капучино с пяна?
Десет минути по-късно излизам от кухнята с две чаши кафе и торта.
— Заповядайте. — Отрязвам парче на госпожа Фарли. — Кажете какво мислите.
Тя поема чинийката и я поглежда.
— Наистина ли ти си я направила?
— А-ха!
Поднася парченце към устата си. След това спира. Струва ми се невероятно нервна.
— Няма страшно! — окуражавам я аз и опитвам от моето парче. — Виждате ли? Мога да готвя! Честна дума!
Госпожа фарли лапва първото парче много внимателно. Докато дъвче, ме поглежда учудена.
— Великолепна е! Толкова е лека! Наистина ли ти я направи?
— Разбих жълтъците и белтъците отделно — обяснявам аз. — Така тортите стават съвсем леки. Мога да ви кажа рецептата, ако искате. Опитайте кафето. — Подавам й чашата. — Използвах миксера за млякото. Нали нямате нищо против? Става чудесно, стига да уцелите подходящата температура.
Госпожа Фарли ме поглежда все едно, че съм се превърнала в призрак.
— Саманта — успява да заговори най-сетне тя. — Ти къде беше през последните няколко седмици?
— Бях… далече. — Погледът ми попада на парцал и спрей за прах. Сигурно е почиствала, когато звъннах. — На ваше място не бих използвала тези парцали — обяснявам любезно аз. — Мога да ви препоръчам по-подходящи.
Госпожа Фарли оставя чашата и се привежда напред. Челото й е намръщено.
— Саманта, да не си влязла в някоя секта?