Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Окъпаният от слънцето лагер около тях бе застинал в очакване. От запад духаше горещ вятър, а медночервеникавото слънце прежуряше в небето.
Бягащ като вятъра стисна по-здраво тънката ръка на Трепетликата. Докосването до нея го успокои. Бе взел правилния избор. Сега вече го знаеше. Бяла пепел принадлежеше на Силата. А и никога не бе могъл да я нарече своя.
Останалите членове на клана Черни острия се събираха, шушукайки помежду си. Само децата повишаваха глас, задавайки въпроси. Отнякъде изръмжаваше куче, но след това се чуваше тъп удар, последван от изквичаване.
Когато видя, че всички са се събрали, Черна луна запита:
— Какво е твоето желание, Бяла пепел?
Жената заговори тихо, вперила поглед в нещо, което само тя виждаше.
— Един вестоносец ще отиде да посрещне Строшените камъни. Той ще бъде невъоръжен и ще поиска от Храбър мъж да се срещне с нас в подножието на планините. Храбър мъж ще пожелае да го придружат пет воини. Ние също ще вземем петима воини. Ще се срещнем привечер край неговия огън. Там двамата ще поведем двубой за бъдещето на народите.
— Но кого да изпратим като вестоносец? — запита Черна луна, оглеждайки кръга на съвета. Кой ще отнесе съобщението на Бяла пепел?
Воините се спогледаха и се размърдаха неспокойно под въпросителния поглед на Черна луна.
— Аз ще го направя — каза Охлюва черупка. Той облиза устни. — Видях как Бяла пепел повика при себе си животните. Ще приема тази чест.
— А кои ще бъдат петимата воини, които ще придружават Бяла пепел при срещата и със Строшените камъни? — Вождът вдигна въпросително вежда, оглеждайки последователно всички лица.
— Аз ще тръгна с дъщеря си — каза Пелинов дух. Той приклекна на пети зад Бяла пепел и Земния човек. — И без това толкова време съм бил част от тази Сила. Искам да видя накъде води тя.
— Аз също ще отида — обади се Синият вятър. — Ще покажа на Строшените камъни колко голяма е смелостта на Черните острия.
Охлюва черупка разпери ръце:
— Ако трябва само да предам съобщението, мога да кажа на Строшените камъни какво е казала Бяла пепел и после да пресрещна групата и, ако някой ми донесе оръжията… Така ще бъде най-добре. Ако не се появя, тя ще знае, че нещо не е наред, и ще има време да избяга. Освен това искам да видя края на тази история… и да попреча на Синия вятър да офейка като страхливец в последния момент. — Ухили се на приятеля си. Синият вятър също му се усмихна и продължи да пресипва пясък от едната си ръка в другата.
Сред воините се разнесе нервен смях.
Бягащ като вятъра преглътна заседналата в гърлото му буца.
— Аз също ще отида.
Той усети как ръката на Трепетликата се напрегна. Тогава се обади и тя:
— Аз също знам как се хвърля копие. Аз ще бъда петият човек.
Черна луна изсумтя:
— Бяла пепел? Какво ще правят останалите от клана? Искам да ги отведа на някое място, където ще бъдат по-далеч от воините на Строшените камъни.
Тя кимна:
— Направи както сметнеш за добре, вожде.
Охлюва черупка въздъхна и се надигна. Изгледа замислено Бяла пепел.
— Имам доверие в Силата ти. Ако не се върна, надявам се, че ще ме Опееш много силно. Гръмовната птица трябва да разбере къде да открие душата ми.
Младата жена погледна воина с кафявите си очи и косата на Бягащ като вятъра настръхна. Сетне тя каза:
— Смелостта ти не ще бъде забравена, Охлюва черупка. Нито от Върховното цяло, нито от хората.
Той и се усмихна слабо и се отдалечи.
Черна луна се изправи, вдигайки глава.
— Желая ти късмет и дано Силата бъде с теб, Бяла пепел. Най-храбрите бойци на Черните острия тръгват с теб.
След това той застана в средата на кръга и завика:
— Вдигайте лагера! Тръгваме на юг!
Бягащ като вятъра се загледа в утъпканата земя, докато другите се надигнаха, бъбрейки помежду си. Един силен порив на горещия вятър накара входното покривало в палатката на Черна луна да изплющи и вдигна вихрушки прахоляк из лагера.
Той вдигна очи към Трепетликата.
— Защо? — запита я тихо.
— Защото искам да бъда там. — Тя хвърли поглед към Бяла пепел, която седеше мълчаливо с отнесен поглед. — Може би ще я разбера по-добре. Може да имаш нужда от мен. — Усмихна му се. — А ако нещата се объркат, няма да загубя още един любим човек. Може би Гръмовната птица ще ни отнесе заедно в Лагера на мъртвите.
Той сложи ръка върху нейната и стана, вдигайки и нея. Извръщайки се да си тръгне, погледна към Бяла пепел. Тя седеше като излята от камък. Лицето и бе пребледняло, сякаш виждаше в съзнанието си някакво ужасно бъдеще. Душата му потръпна.