Навън към себе си

Накратко, постепенно осъзнах, че се налага да водя двойствен живот. От Ана научих и много други неща, някои от които не ми ставаха ясни веднага и ми отнемаха месеци, докато успея да ги разтълкувам. Имаше и изключително прости, които не ми разкриваха нищо съществено от човешката природа, но ми помагаха във всекидневието. Знаех например как да я събудя, за да извлека някаква облага. Нямах специални предпочитания към онази й слабост, като се има предвид, че от нея изпитваше удоволствие единствено тя, но я разнежваше именно безрезервната ми саможертва. Веднага след като оргазмът й стихнеше, натрупвах възглавници зад гърба й, припряно изтривах устата си и й поднасях вече приготвената от мен закуска. И протегнеше ли ръка, за да ме погали по бузата, значи имаше шанс да получа онова, което предишния ден ми беше отказала.

Ако се вярваше на думите й, сутринта на рождения й ден буквално я бях разбил. Не се учудих особено, предвид страстта, която бях вложил. В един момент понечи да ми се измъкне, но аз продължих да я клатя. Накрая се изхвърли назад и пропълзя по гръб до ъгловото нощно шкафче, където я освети един слънчев лъч, и се разтрепери с цяло тяло, бъбрейки несвързани думи, чийто смисъл дори не се опитвах да схвана. Освен това бях приготвил чудесно кафе и й бях донесъл кроасани и конфитюр. Наблюдавах я, докато намествах таблата на краката й. На устните й играеше преситена доволна усмивчица. И когато заяви, че мога да се обадя по телефона, останах с впечатлението, че напълно съм го заслужил.

След приключването на купона се запитах на какво се бях надявал. Единственото ми утешение бе, че бяхме изживели само един относително кратък мъчителен момент, докато в действителност можеше да се стигне до истинска катастрофа. Майката на Ана заяви, че съм ужасно бледен, и понечи да ми спести миенето на съдовете, но аз настоях. Тя искрено ме обичаше. Отчайваше я само възрастта ми и фактът, че не само не бях поне с що-годе прилично положение, но и нямах дори най-малка представа какво ще излезе от мен. Тя не приемаше връзката ни сериозно и ми говореше за Ана съвършено открито. Тая ненормалница редовно ми плачеше на рамото, че на двайсет и шест години дъщеря й все още не се е омъжила за някой шеф на фирма или за висш чиновник. О, Анри-Джон! — въздишаше тя, докато стискаше ръцете ми и се гушеше до мен на дивана — Анри-Джон, момчето ми, кога най-сетне ще се реши да срещне някого? Вече не можех да я понасям. Докоснеше ли ме, кожата ми настръхваше и бях готов моментално да се чупя, в случай че започне пак да откача. Веднъж, когато бях къркан, пъхнах ръка между бедрата й. Повечето приятели на Ана можеха да се похвалят със същото, а някои дори твърдяха, че са й правили караманьол. Не беше изключено. Това бяха типове, които посред зима дебаркираха на крайбрежието с момичета и спортни коли. Говореха ми за непознати места, за марката на обувките си или за новия си часовник, който сваляха от ръката си и ми даваха да разгледам. Опитвах се, да проявявам интерес към историите им, правех го заради Ана, за да й бъда приятен, но колко пъти само едва не заспивах пред очите им, колко пъти се затварях в кенефа, за да се измъкна от приказките им, колко пъти понасях да ме заливат с такива неимоверни количества скука, че направо краката ми се подкосяваха?