Градът на мрака

— Идваш с нас в Блингденстоун — внимателно изговори той.

— А после? — попита мрачният елф.

Белвар сви рамене.

— Кралят ще реши. Ако не ми причиняваш неприятности, ще те пусна да си идеш.

Дризт скептично се изсмя.

— Хубаво тогава — каза надзирателят. — Ако кралят нареди да те убият, ще се погрижа да е с един точен удар.

Младият До’Урден отново се засмя.

— Да, но мислиш, че ти вярвам? — попита той. — Измъчвай ме сега, забавлявай се. Нали такава е злата ви природа!

Белвар понечи да го удари, но спря ръката си.

— Свиърфнеблите никого не подлагат на мъчения — каза с по-силен глас, отколкото бе нужно. — Мрачните елфи го правят! — той се отдалечи, но отново се обърна, за да потвърди обещанието си — С един точен удар.

Дризт повярва на искрения глас на този гном и трябваше да приеме обещанието му като акт на милосърдие от страна на свиърфнеблите. Ако това същество бе попаднало в ръцете на мрачните елфи, едва ли някой щеше да се смили над него. Заинтригуван от водача, вторият син на До’Урден искаше да научи повече за него, но той отново го оставяше.

— Как си научил нашия език? — попита Дризт.

— Гномовете не са глупави — отвърна Белвар, без да разбира накъде бие младежът.

— Нито пък мрачните елфи — искрено каза младият войн, — но не съм чувал никой в моя град да говори на езика на свиърфнеблите.

— Навремето имаше един мрачен елф в Блингденстоун — обясни гномът, сега заинтригуван от Дризт толкова, колкото и младежът от него.

— Роб? — попита войнът.

— Наш гост! — сопна се Белвар. — Свиърфнеблите нямат роби.

За пореден път Дризт усети, че този гном е искрен.

— Как се казваш? — попита младежът.

— Ти какво, за глупак ли ме мислиш? — изсмя се водачът. — Искаш да ти кажа името си, за да използваш неговата сила и да я обърнеш срещу мен в някоя от вашите магии!

— Не — запротестира мрачният елф.

— Ще те убия, ако смяташ, че съм глупак! — изрева Белвар и заплашително размаха тежката си кирка.

Дризт се размърда от притеснение на мястото си — не знаеше какво може да стори гномът.

— Предложението ми остава — каза той и свали кирката. — Ако не създаваш неприятности, ще кажа на краля да те пусне — надзирателят, както и младият До’Урден, не вярваше, че това е възможно, сви безпомощно рамене и повтори другото си най-добро предложение:

— Ако не — с един точен удар.

Внезапната суматоха, вдигнала се в една от галериите, накара гномът да се обърне.

— Белвар — влетя един гном в малката стая.

Водачът хвърли подозрителен поглед към Дризт, за да види дали мрачният елф е разбрал името му, но младежът мъдро бе извърнал глава, преструвайки се, че не слуша. Той наистина бе чул името на водача на гномовете, който бе проявил милост към него. Белвар, така бе казал другият свиърфнебъл. Белвар — Дризт никога нямаше да забрави това име. Битка, разразила се в прохода, привлече вниманието на всички, а няколко гнома уплашени дотичаха в стаята. Младежът разбра, че патрулът на мрачните елфи беше наблизо.