Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
— Ще помисля — отговори уклончиво Галузо.
През целия път на връщане към Москва той се опитваше да преодолее някакво неясно откъде появило се смущение и дори неловкост. Странен тип е все пак този Зеленин… От една страна, той безусловно е прав — трябва да се форсират събитията в случай на обявяване на предсрочни избори, а ако няма избори, за Програмата пак ще са нужни пари и особено — за нейната секретна част. Но, от друга страна, неговото предложение е твърде съмнително. Опасно. Страшно. Макар че, ако се погледне от трета страна, именно затова съществува онази — най-секретната част на Програмата, за която знаят само тесен кръг от хора. Дали да рискува?
Когато свърнаха от околовръстното шосе, Галузо звънна от колата на Боровков.
— Виталий Аркадиевич, изчакайте ме, не си тръгвайте. Трябва да поговорим.
Аня Лазарева не знаеше думата „съмнение“. Колебанията не й бяха присъщи, тя лесно и бързо вземаше решения, макар прекрасно да знаеше, че след подобна прибързаност често идва разкаянието за направена грешка. Още в онзи, другия живот, когато имаше приятелки от отбора, тя винаги ги учудваше със способността си бързо да прави покупки. Приятелките й дълго избираха, преценяваха, после тръгваха да търсят същата стока в друг магазин с опасението, че там ще намерят нещо по-хубаво или по-евтино. Аня купуваше веднага, вземаше първия що-годе подходящ предмет или дрешка и се успокояваше. Но което си е право, никога и не се разстройваше, ако наистина на най-близкия щанд видеше същата стока — например двойно по-евтина. „Аня, това е пазар — увещаваха я приятелките, — не купувай веднага, обиколи всички продавачи, със сигурност ще намериш същото, но по-евтино, тук цените не са фиксирани като при социализма, всеки си слага каквато цена му е изгодна. Или поне опитай да се попазариш.“ Но тя не ги слушаше, макар да разбираше, че колкото по-близо до входа е щандът, толкова по-високи му са цените. И никога не се пазареше с продавачите.
Така постъпваше винаги и с всичко. Не се колебаеше, когато започваше нова връзка с мъж, а когато вземеше някое решение, не се съмняваше, че то е правилно. Но в характера й имаше и още една черта: никак не умееше да чака. Има търпеливи хора, които притежават тази забележителна способност — чакат със седмици, с месеци, с години, без да се нервират и дразнят, че желаният резултат не идва и не идва. Те умеят да си гледат ежедневната работа, понеже прекрасно разбират, че тя е не по-малко важна от онова, което очакват. Анна пришпорваше събитията, безогледно полетяла към желания резултат, като при това правеше грешки и очевидни глупости, а после, когато нищо не излизаше, изпадаше в отчаяние.
Много искаше да се омъжи за Паригин. Желанието й се засилваше от обстоятелството, че това й изглеждаше напълно реално — та нали Евгений беше първият в живота й мъж, който й бе направил предложение. И тъй като за по-скорошното изпълнение на желанието й трябваше да се намерят пари, тя без никакви колебания се готвеше да направи всичко, което Паригин сметнеше за нужно. Дори това да беше нещо противозаконно, за което всъщност той я бе предупредил.
— Трябва да отидеш в редакцията на един вестник и да намериш там журналиста Валентин Баглюк — каза й Евгений.
— И какво да му кажа?
— Ще му кажеш, че има един човек, който иска да си поговори с него за статията „Трупове на бунището“ и да му даде малко допълнителна информация.
— Този човек ти ли си?
— Естествено. Но тази работа е деликатна и аз не искам да се навирам в редакцията, преди да разбера какво представлява този Баглюк. Това възлагам на тебе, ти си ми умно и проницателно момиче, ще проучиш нещата. Ако почувстваш, че той хитрува и увърта, за нищо не настоявай, учтиво се сбогувай и си тръгни. Разбра ли?
— Ама как, Женя? — притесни се тя. — Ако не настоявам, той няма да се срещне с теб. За какво тогава ще бъде всичко това?