Спиращият войната

— Все още не разбирам каква полза ще има от това — каза тя. — Дюкян на търговец на подправки?

— Не дюкянът му — каза Дент. — Складовете му. Съсипахме или изнесохме всяко буре със сол в онова мазе. Той е един от само тримата, които държат на склад сол в голямо количество. Повечето други търговци на подправки купуват от него.

— Да, но сол? Какъв е смисълът?

— Колко горещо е днес? — попита я Дент вместо отговор.

Вивена сви рамене.

— Доста.

— Какво става с месото, когато е горещо?

— Вмирисва се — каза Вивена. — Но не е нужно да използват сол, за да запазят месо. Може да използват…

— Лед ли? — засмя се Дент. — Не и тук, принцесо. Искаш ли да запазиш месо тук, го осоляваш. А ако искаш армия да носи риба от Вътрешното море, за да нападне толкова отдалечено място като Идрис…

Вивена се усмихна.

— Крадците, с които работихме, ще изнесат солта — каза Дент. — Ще я внесат контрабанда в далечните кралства, където могат спокойно да я продадат. Когато дойде войната, на Короната ще й е доста трудно да снабдява хората си с месо. Просто поредният малък удар — но ще се трупат.

— Благодаря ти — каза Вивена.

— Недейте да ни благодарите. Просто ни платете.

Вивена кимна. Помълчаха, загледани над града.

— Бижутата наистина ли вярва в Многоцветните тонове? — попита тя.

— Толкова страстно, колкото Тонк Фах обича да дреме — отвърна Дент и я погледна. — Ядосали сте я, нали?

— Малко.

— И още сте жива? — засмя се Дент. — Ще трябва да я похваля за сдържаността й.

— Как може да вярва?

Дент сви рамене.

— За мен си е съвсем добра религия. В смисъл, можеш да идеш и да видиш боговете. Да си говориш с тях, да ги погледаш как блестят. Не е толкова трудно да се разбере.

— Но тя работи за идрианка — каза Вивена. — Помага да се подрони способността на собствените й богове да водят война. Онова, което обърнахме днес, беше впряг на жрец.

— И доста важен при това. — Дент пак се засмя. — Ах, принцесо! Малко е трудно за разбиране. Умствената нагласа на наемник. Плаща ни се да правим разни неща — но не ние ги правим. Вие правите тези неща. Ние сме само инструментите ви.

— Инструменти, които работят срещу боговете на Халандрен.

— Това не е причина човек да престане да вярва — каза Дент. — Много сме добри в разграничаването си от нещата, които трябва да правим. Може би точно затова хората ни мразят толкова много. Не могат да разберат, че ако убием приятел на бойното поле, това не означава, че сме безчувствени. Правим това, за което ни се плаща. Също като всички други.

— Различно е — каза Вивена.

Дент сви рамене.

— Смятате ли, че рударят изобщо се замисля, че от рудата, която копае, може да се изкове меч, който да убие приятеля му?

Вивена се загледа над светлините на града и всички хора, които те представляваха, с всичките им различни убеждения, различни начини на мислене и вътрешни противоречия. Може би не беше единствената, която се мъчеше да вярва в две привидно противоположни неща едновременно.