Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Предани [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Предани [calibre 1.48.0]

Электронная книга - «Предани [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:

Един избор може да те промени... или да те унищожи. Един избор ще те определи. Обществото, което Трис Прайър познава, е в руини – разпокъсано от насилие и борби за надмощие, белязано от непосилни загуби и ужасяващи предателства. Когато й предлагат шанс да изследва света извън познатите й граници, Трис приема без колебания. Може би там някъде отвъд тя и Тобиас ще започнат нов живот заедно, освободени от безкрайни лъжи и болезнени спомени. Но новата реалност на Трис е дори по-обезпокояваща от тази, която оставя зад себе си. Старите открития бързо се оказват изпразнени от смисъл. Неподозирани нови истини променят сърцата на тези, които обича. И за пореден път Трис ще трябва да се изправи пред невъзможен избор, който засяга разбиранията й за смелост, преданост, саможертва и любов.
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 160
Перейти на страницу:

Прикривам очите си от ослепителната светлина, за да посрещна студения поглед –

зная, че ще видя точно това изражение. Сега изглежда някак състарена, сурова и

решителна, но и уморена от бремето на малкото си, но трудни години. Аз самият се

чувствам по същия начин.

– Тези хора нямат никакво уважение към човешкия живот – казва тя. – Искат да

изтрият паметта на всички наши близки, приятели и съседи. Те са отговорни за смъртта

на почти цялата ни бивша каста! – Трис прави крачка встрани, минава покрай мен и

тръгва към вратата. – Имат късмет, че няма да ги избия.

ÃËÀÂÀ

ÒÐÈÄÅÑÅÒ È ÄÅÂÅÒÀ

Òðèñ

Матю слага ръце зад гърба си.

– Не, не, серумът не изтрива цялото познание на човека. Мислиш ли, че ще създадем

нещо, което да превръща хората в бебета, които не знаят как да ходят, да говорят, да се

хранят? Серумът атакува определени данни – как се казваш, къде си израснал, как се е

казвала първата ти учителка, – но не влияе на останалото познание. Как да ходиш, как да

караш колело, кола. Тази информация остава непокътната.

– Много интересно – обажда се Кара. – Наистина ли работи така селективно?

С Тобиас се споглеждаме. Няма нищо по-интересно от разговор между Ерудит и човек,

който при други обстоятелства също би станал Ерудит. Стоят един до друг, говорят

разпалено и в един момент и двамата ръкомахат и си обясняват едни и същи неща.

– Няма начин да не бъдат засегнати важни спомени – казва Матю. – Но ако знаем

какви са били познанията на човека, ако знаем каква е била историята му, можем да го

научим на тези неща отново в периода, когато е напълно объркан след рестарта. Точно

тогава хората се поддават лесно и възприемат всичко много бързо, така че доста знания

могат да се възстановят.

Облягам се на стената.

– Чакай малко – казвам. – Ако Бюрото натовари серума на тези самолети, ще остане

ли серум, който да се приложи на някои хора тук?

– Ще трябва първи да го вземем – отоваря Матю. – И то много бързо. Имаме по-малко

от четиридесет и осем часа.

Кара, изглежда, изобщо не е чула думите ми, защото пита:

– След като изтриете паметта им, нали трябва да ги програмирате наново, да им

вложите нови спомени. Как става това?

– Трябва да ги обучим наново. Както вече казах, хората са доста неориентирани

първите няколко дни, което означава, че се контролират по-лесно – Матю сяда на стола и

се завърта веднъж. – Можем да им направим един съвсем различен час по история. Да

им разкрием фактите, а не да им показваме пропагандата.

– Можем да използваме слайдовете със снимките от покрайнините и това да е първият

им урок по история – предлагам. – А също и снимките от някогашните войни между

генетично чисти хора.

– Страхотно! – кимва Матю. – Но имаме сериозен проблем. Серумът на паметта е в

лабораторията за оръжия, където Нита се опита и не успя да проникне.

– Аз и Кристина трябваше да говорим с Реги – обажда се Тобиас. – При тези

обстоятелства обаче, мисля, че трябва да се говори с Нита.

– Прав си – казвам. – Да вървим да видим къде е сбъркала.

Когато пристигнах за първи път тук, тази сграда ми се стори необятна и имах

чувството, че никога няма да мога да се ориентирам в нея. Сега няма нужда да следвам

знаците, за да стигна до болницата. Тобиас също познава всеки коридор. Странно е как с

времето местата сякаш се свиват и стават съвсем обикновени.

Вървим рамо до рамо и мълчим, но усещам, че иска да ми каже нещо. Най-сетне

решавам да го попитам:

– Какво има? Не каза почти нищо по време на срещата.

– Аз просто... не съм сигурен, че това е най-правилното нещо, което можем да

направим. Те искат да изтрият паметта на нашите приятели, а ние решаваме да изтрием

тяхната?

Обръщам се към него и леко докосвам раменете му.

– Тобиас, имаме четиридесет и осем часа да ги спрем. Ако се сещаш за друг начин, по

който да спасим града си, кажи ми го. Ще го чуя с удоволствие.

– Не се сещам. – Тъмносините му очи са тъжни. – Но действаме отчаяно, за да спасим

нещо, което е важно за нас. Точно като Бюрото. Каква е разликата между нас и тях

тогава?

– Разликата е в това кое е правилно – казвам твърдо. – Хората в града като цяло са

невинни. А хората, които дадоха серума на Джанийн, са виновни.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)