Предани [calibre 1.48.0]
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Предани [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Прикривам очите си от ослепителната светлина, за да посрещна студения поглед –
зная, че ще видя точно това изражение. Сега изглежда някак състарена, сурова и
решителна, но и уморена от бремето на малкото си, но трудни години. Аз самият се
чувствам по същия начин.
– Тези хора нямат никакво уважение към човешкия живот – казва тя. – Искат да
изтрият паметта на всички наши близки, приятели и съседи. Те са отговорни за смъртта
на почти цялата ни бивша каста! – Трис прави крачка встрани, минава покрай мен и
тръгва към вратата. – Имат късмет, че няма да ги избия.
ÃËÀÂÀ
ÒÐÈÄÅÑÅÒ È ÄÅÂÅÒÀ
Òðèñ
Матю слага ръце зад гърба си.
– Не, не, серумът не изтрива цялото познание на човека. Мислиш ли, че ще създадем
нещо, което да превръща хората в бебета, които не знаят как да ходят, да говорят, да се
хранят? Серумът атакува определени данни – как се казваш, къде си израснал, как се е
казвала първата ти учителка, – но не влияе на останалото познание. Как да ходиш, как да
караш колело, кола. Тази информация остава непокътната.
– Много интересно – обажда се Кара. – Наистина ли работи така селективно?
С Тобиас се споглеждаме. Няма нищо по-интересно от разговор между Ерудит и човек,
който при други обстоятелства също би станал Ерудит. Стоят един до друг, говорят
разпалено и в един момент и двамата ръкомахат и си обясняват едни и същи неща.
– Няма начин да не бъдат засегнати важни спомени – казва Матю. – Но ако знаем
какви са били познанията на човека, ако знаем каква е била историята му, можем да го
научим на тези неща отново в периода, когато е напълно объркан след рестарта. Точно
тогава хората се поддават лесно и възприемат всичко много бързо, така че доста знания
могат да се възстановят.
Облягам се на стената.
– Чакай малко – казвам. – Ако Бюрото натовари серума на тези самолети, ще остане
ли серум, който да се приложи на някои хора тук?
– Ще трябва първи да го вземем – отоваря Матю. – И то много бързо. Имаме по-малко
от четиридесет и осем часа.
Кара, изглежда, изобщо не е чула думите ми, защото пита:
– След като изтриете паметта им, нали трябва да ги програмирате наново, да им
вложите нови спомени. Как става това?
– Трябва да ги обучим наново. Както вече казах, хората са доста неориентирани
първите няколко дни, което означава, че се контролират по-лесно – Матю сяда на стола и
се завърта веднъж. – Можем да им направим един съвсем различен час по история. Да
им разкрием фактите, а не да им показваме пропагандата.
– Можем да използваме слайдовете със снимките от покрайнините и това да е първият
им урок по история – предлагам. – А също и снимките от някогашните войни между
генетично чисти хора.
– Страхотно! – кимва Матю. – Но имаме сериозен проблем. Серумът на паметта е в
лабораторията за оръжия, където Нита се опита и не успя да проникне.
– Аз и Кристина трябваше да говорим с Реги – обажда се Тобиас. – При тези
обстоятелства обаче, мисля, че трябва да се говори с Нита.
– Прав си – казвам. – Да вървим да видим къде е сбъркала.
Когато пристигнах за първи път тук, тази сграда ми се стори необятна и имах
чувството, че никога няма да мога да се ориентирам в нея. Сега няма нужда да следвам
знаците, за да стигна до болницата. Тобиас също познава всеки коридор. Странно е как с
времето местата сякаш се свиват и стават съвсем обикновени.
Вървим рамо до рамо и мълчим, но усещам, че иска да ми каже нещо. Най-сетне
решавам да го попитам:
– Какво има? Не каза почти нищо по време на срещата.
– Аз просто... не съм сигурен, че това е най-правилното нещо, което можем да
направим. Те искат да изтрият паметта на нашите приятели, а ние решаваме да изтрием
тяхната?
Обръщам се към него и леко докосвам раменете му.
– Тобиас, имаме четиридесет и осем часа да ги спрем. Ако се сещаш за друг начин, по
който да спасим града си, кажи ми го. Ще го чуя с удоволствие.
– Не се сещам. – Тъмносините му очи са тъжни. – Но действаме отчаяно, за да спасим
нещо, което е важно за нас. Точно като Бюрото. Каква е разликата между нас и тях
тогава?
– Разликата е в това кое е правилно – казвам твърдо. – Хората в града като цяло са
невинни. А хората, които дадоха серума на Джанийн, са виновни.