![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Разбирам - отвърна Лайл. - Ще ви се обадя, полков-ник. Благодаря ви.
- Ще чакам. - Връзката прекъсна.
Не му се искаше да мисли за значението на тази информация, но знаеше, че се налага. Колкото и шантаво да звучеше, нима случаят наистина имаше някаква връзка с извънземни?
Роз явно отгатна, че той води вътрешна борба.
- Знаеш ли, що се отнася до това следствие, не е нужно ние да имаме мнение за извънземните. Трябва да знаем само мнението на Айрънуд, а ние вече го изяснихме.
Тя имаше право и Лайл трябваше да го признае. Неговата задача не се изразяваше в разплитането на голяма мистерия. Просто трябваше да намери ГСРСА, да не допусне да попадне във вражески ръце и да арестува извършителите на кражбата. После Роз и Ковински можеха да си играят на „Досиетата X" колкото им душа иска. Самият той възнамеряваше да иде за риба.
Лайл взе решение.
- Нямаме повече работа тук. Ще вземем следващия самолет за вкъщи и ще се съсредоточим върху разпита на компютърджиите на Айрънуд.
- Устройва ме - отвърна Роз. Той ѝ подаде телефона си.
- Резервирай билети.
В този момент покрай тях забързано минаха двама парамедици. Стъпките им хрущяха по камъните. Носеха сгъната носилка към група работници и полицаи до отвора в скалата.
- Ранен ли е някой? - попита Лайл.
- Има затрупан човек - извика единият, докато отминаваха.
Лайл и Роз се спогледаха и бързо тръгнаха след тях. Тя се опита да затвори големия черен чадър, не успя и го хвърли на земята.
Стигнаха точно когато по скалния склон спускаха окаляно тяло.
Тялото помръдна. Човекът беше жив.
Специалният агент си проправи път до носилката и показа служебната си карта.
- Познавате ли го? - попита едно ченге.
Лайл го позна, въпреки калта и кръвта.
- Не резервирай билети - каза на Роз той. - Оставаме.
На носилката пред него лежеше по-ценен от Дейвид Уиър човек. Човек, който много по-добре познаваше Айрънуд и неговата незаконна дейност.
Синът му.
37
- А сега? - попита Джес и приближи стола си до този на Дейвид.
Преди едно денонощие едва се бяха спасили на скалистия бряг на Корнуол, а тя все още не можеше да каже, че знае нещо за него. Нямаше и представа защо предишната вечер ѝ се е струвало толкова естествено да сподели с него тайните си и да му даде своя кръст. Имаше само едно обяснение: той трябваше да е от Семейството.
На широкия метър и половина компютърен екран пред Дейвид пъстрееха ярки цветове. В малкия кабинет цареше тишина, климатикът поддържаше прохлада. Отсъствието на прозорци допринасяше за почти херметичната изолираност. Стаята предполагаше оптимална концентрация върху конкретната задача: обикновено геологическо картиране, а в момента - археологическа реконструкция.
- Свалени са всички снимки от картите памет - каза Дейвид. - Ще ги прегледаме, ще изберем най-добрите и после ще накараме програмата да ги съшие в едно изображение.
Той започна да пише на сложната клавиатура и на екрана се появи яркозелен фон, върху който плуваше фирменото лого на „Халдрон Ойл" — един от десетките енергийни холдинги с централи в Абърдийн. Лесно получиха пълен достъп до неговите ресурси. Не заради влиянието на Семейството, а благодарение на личните връзки на Джес, която беше работила за „Халдрон" в тундрата.
По време на неочаквания си полет до Цюрих преди месец тя продиктува своя доклад за характера и произхода на гробовете, открити от екипа, който строеше арктическия петролопровод на компанията. Независимо от желанието на Чарли Уджарак, древните жители на онова отдавна изчезнало селище нямаха връзка със съвременното инуитско население на района.
Докладът спести време и пари на „Халдрон Ойл" - от порядъка на месеци и милиони. От полза се оказа също фактът, че Лайънъл Къртс, проектният мениджър на компанията, официално обяви, че тя му е спасила живота. Джес не искаше благодарности. Просто изпитваше облекчение, че не е загинал заради нея.
- Започваме - съобщи Дейвид. - Кажи ми кога да спра.
Тя се наведе към екрана. Онова, което щеше да види сега, не беше зървано от човешко око от хилядолетия. Не можеше да има нищо по-важно. И за нея, и за Семейството.
Дейвид прескочи три преекспонирани снимки и стигна до първата фотография на стенната карта. Косъмчетата на тила ѝ настръхнаха. Изключително произведение на изкуството - чисти цветове, майсторско изпълнение. В изображението нямаше нищо примитивно.