![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Техните или моя. Вие избирате.
Мерит си позволи да се усмихне. Планът му можеше да успее. Тъй като не подозираха за входа на пещерата, нападателите нямаше откъде да знаят за тези двамата. Очакваха Младши или него. Когато Уиър излезеше в коридора... Той пак се усмихна. Другите щяха да свършат работата вместо него, а когато влезеха да проверят трупа, той щеше да ги ликвидира.
- Пригответе се. - Шефът на сигурността отстъпи назад, за да им открие пътя към изхода. Уиър стоеше с гръб към стената. Момичето още беше приведено на пода до него.
Мерит зърна движение и премести поглед. Момичето бе хванало Уиър за ръка.
- Хайде!
Уиър изведнъж завъртя глава и се наведе, за да прикрие Джесика Макклейри с тялото си. Гранатата се приземи в коридора пред входа и...
Грохотът на експлозията оглуши Дейвид и в ушите му закънтя пронизителен вой. Видя, че Мерит отхвърча назад, връхлетян от светлинна вълна. Блъсна се в каменната маса и се просна отгоре ѝ.
Внезапната топлинна стена изсмука въздуха от дробовете на Дейвид. Той усети, че Джес дращи по гърдите му, за да измъкне светещата пръчка, която беше скрил в гащеризона си.
Тя скочи на крака и вдигна високо пръчката. Устните ѝ се движеха. Дейвид не чуваше нито дума. Само вой.
Джес посочи входа. Дялани каменни блокове. Ронлив шист.
Срутваха се.
Дейвид се пресегна, хвана я за ръка и се втурнаха навън. Не ги посрещнаха проблясъци на изстрели. Наляво, надясно или направо?
Той се вторачи с присвити очи надясно. Гъстите облаци прах бяха осветени от подскачащи лъчи на фенерчета, размахвани като светлинни мечове сред водопад от срутващи се камъни. Онези, които бяха причинили експлозиите, си бяха пробили път от отсрещната страна, не идваха откъм брега. Не можеха да избягат в тази посока, а разклонението насреща криеше пълна неизвестност.
Оставаше само пътят, по който бяха дошли.
Затичаха се наляво, спирайки едва когато видяха труп, проснат по очи пред камарата камъни. Дейвид понечи да се наведе, за да го обърне по гръб, но видя проблясък. После още един.
Усети ръката на Джес на рамото си и видя как устните ѝ оформят настойчивите думи: „Стрелят! Бягай!"
Те се изправиха, покатериха се по камъните и се претърколиха от отсрещната страна. Затичаха се по влажния студен проход, докато...
През воя в ушите на Дейвид започнаха да проникват едва доловими звуци. Далечен тътен. Хрущящи камъни. Шепот на океански бриз. Бяха стигнали тунела към пещерата.
Хвърлиха се с главата напред през хлъзгавия мокър отвор, водещ надолу, където можеха отново да се затичат. Когато таванът се сниши прекалено, запълзяха.
Въздухът стана по-свеж, усещаше се повей откъм морето. Дейвид видя бледа лунна светлина, проникваща през тесния отвор пред тях.
Усети длан на рамото си и се обърна. Джес притискаше показалец към устните си, докато напъхваше светещата пръчка обратно в джоба на гащеризона му. После се провря покрай него, стигна до отвора и надникна навън.
След миг му махна да продължи.
Бяха в безопасност.
Скочиха от метър и половина върху камънака под пещерата и се озоваха на брега.
Джес го дръпна за ръката. „Фотоапаратите? - произнесоха устните ѝ. - В теб ли са?"
Дейвид опипа джобовете си и кимна.
После отново се затичаха.
36
Валеше. Камъните под краката им бяха мокри и хлъзгави. И въпреки че в Англия беше 15,35, Джак Лайл продължаваше да е на източно стандартно време и започваше да си мисли за вечеря и сън. През нощта не успя да заспи в самолета от „Кенеди" за „Хийтроу", но пътуването го отведе на брега от разпечатката, идентифициран от Националното управление за геопростран-ствено разузнаване. В Корнуол.
— Нещо да ти се изяснява? - попита Роз. Тя държеше голям черен чадър над главите им. И двамата носеха яркожълти дъждобрани с шахматни светлоотразителни ленти, любезно предоставени им от полицията на Девън-Корнуол. Чадърът ги предпазваше от дъжда, но бесните вълни, които се разбиваха на няколко метра от тях, обгръщаха всичко във влага и пръски.
Местните полицаи бяха свикнали с тези условия — дъждът не ги забави. Бяха се справили отлично с отцепването на обекта... каквото и да представляваше той.
Петнайсет метра нататък по каменистия бряг, в подножието на почти отвесна скала зееше грамадна назъбена дупка, пробита с експлозив. Бяха я заградили с полицейски бариери и жълта лента, както и втория подобен отвор в скалната стена, който бе по-високо и пет метра нататък. В момента полицаи и цивилни специалисти влизаха и излизаха от двата тунела и ровеха в купчините останки, за да придобият представа какво и защо се е случило. Бяха намерили множество дялани каменни блокове и полицията повика местни историци, които още пътуваха насам.