![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Първо ще хванем Уиър. После ще си тръгнем.
- Ами момичето?
- Макклейри не може да предаде баща ти на ФБР.
- Баща ми е в безопасност, така ли?!
Това беше вярно. Отдавна планирано и често репетирано, бягството на Айрънуд мина като по ноти. В момента, в който човекът на Мерит в полицията на Атлантик Сити го предупреди за организирането на междуведомствена спецчаст в управлението, готвеща се да обискира „Атлантик Сити Инкаунтърс", Мерит събуди милиардера и пилота на хеликоптера, когото държаха на разположение, за да превозва випове и китове между казиното и летищата в района.
След двайсет минути - повече от час преди началото на обиска - Айрънуд летеше за международното летище на Филаделфия с един от служебните вертолети. Докато спецчастта обкръжи казиното, той вече беше на борда на частен „Боинг" 777. Колкото и да мразеше да лети, все пак го предпочиташе пред затвора и този самолет щеше да го отведе извън обсега на американските власти.
Всички тези предпазни мерки имаха само възпиращ ефект - лишаваха властите от предимството на изненадата. Айрънуд не можеше задълго да остане далеч от ежедневните операции на своята бизнес империя. Нито пък империята му задълго щеше да остане такава, ако властите му повдигнеха обвинение в кражба на секретни военни компютърни системи.
Мерит се чувстваше реабилитиран. Неговото предупреждение, че Уиър ще се окаже маша в ръцете на следователите от военновъздушните сили, напълно се потвърждаваше.
Само че синът на Айрънуд мислеше само за себе си, както обикновено.
- Щом баща ми е в безопасност...
- Само за няколко дни - отвърна шефът на сигурността. - Може би даже за по-малко, ако властите му повдигнат обвинение. Но когато се отърва от Уиър, ще сложа край на тая опасност.
- Трябва да убием и момичето.
- Защо?
- Знае прекалено много.
- Какво знае? - попита Мерит. После чу тичащи стъпки и команди на език, който му прозвуча като немски.
- Кои са тия, по дяволите? - изсумтя Младши.
Мерит се втурна напред и каза:
- Стой тук! Усети движение по коридора и стреля три пъти в мрака. После светкавично залегна на пода и над главата му изсвири автоматичен залп от куршуми, хвърлящи искри при рикошетите си в стените.
Щом стрелбата престана, Мерит отново се затича напред, стреля и се претърколи настрани, едва избягвайки поредната канонада.
Вече беше подминал светещата пръчка и входът на съкровищницата оставаше от дясната му страна. Отворът отляво бе по-близо.
Той натисна спусъка още два пъти и се хвърли в напречния коридор, докато покрай него свиреха куршуми. Притисна гръб към отсрещната стена и анализира ситуацията. Надясно се намираше проходът, копие на онзи, по който беше плувал в Южния Пасифик. Наляво, оттатък тунела, от който идваше, се намираше входът на съкровищницата. Врагът оставаше зад гърба му. Някъде в посоката, в която гледаше, чакаше Младши - стига да не беше мъртъв.
Той извади пълнителя на глока, но не го пусна на пода, за да не издаде шум, и тихо зареди нов. Очите му постепенно свикваха с почти пълния мрак. Светещата пръчка, захвърлена на няколко метра в посоката, от която бе дошъл, още излъчваше слабо зеленикаво сияние.
Разнесе се дрезгав глас, който отекна сред каменните стени.
- Хвърли оръжието и няма да ти се случи нищо!
Мерит рискува да надзърне навън, като се ослушваше за движение.
Зърна два силуета на прага на съкровищницата. Уиър и онази Макклейри.
Дейвид дръпна Джес от входа.
- Мерит е!
- Хвърли оръжието! - отново изкънтя гласът в коридора.
Неизвестните нападатели напредваха покрай стената, която водеше към притворената врата на залата.
- Видя ли ни? - прошепна Джес.
- Не може да не ни е забелязал.
- Но другите не знаят, че сме тук.
- Няма как да сме сигурни.
- Тогава да пазим тишина и да се надяваме, че Мерит ще привлече вниманието им.
Внезапни стъпки, автоматичен откос, тъмна фигура, тичаща към тях.
Вече не бяха сами в залата.
Мерит се претърколи на колене и насочи глока към своите заложници.
- Оставете съвсем бавно оръжията си на пода и ги плъзнете насам.
- Ако имахме оръжие, щеше да си мъртъв — каза Макклейри.
Мерит се зачуди дали мълчанието на Младши означава, че е мъртъв. Можеше и да е за добро.
Изправи се, като държеше пистолета си напред.
- Добре. Нова заповед. Когато ви кажа, ще се затичате и ще прекосите коридора. Аз ще ви прикривам.
- Не мога да изпреваря куршум.