![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Стига нашето датиране да е вярно. Възможно е храмовете да са построени преди девет хиляди и осемстотин години, тоест не много по-късно от времето на съставянето на по-ранните образци.
- Все пак има разлика, Джес, и ако са преработвали картите, да речем след няколко века, картографите трябва да са знаели за същественото повишаване на морското равнище.
Тя още не разбираше.
- Добре де...
- Следователно земята не е вечна. И тая карта вече е била остаряла.
- „Тази карта" ли? И друга ли има? - Джес отново се вгледа в екрана, като се питаше какво е пропуснала. - Да не е нарисувана върху нещо? Като палимпсест.
Дейвид се усмихна широко, сякаш пак я дразнеше.
- Не върху, а под нещо. - Той бръкна в джоба си, но преди да извади онова, което търсеше, Джес най-после загря.
- Куполът - каза тя. - Дисковете на тавана са звездна карта. Ето защо се нарича Небесна зала!
Дейвид ѝ подаде металния диск, който беше вдигнал от пода на залата. От едната му страна имаше осем шипа, с които вероятно го бяха закрепили за мазилката. Другата страна беше гладка - полиран сребрист метал, който изобщо не бе потъмнял от времето.
- За да направят толкова подробна карта на света, твоите предци трябва да са били мореплаватели, което означава, че са били и добри астрономи.
- Картата на Слънчевата система - каза Джес. Мислите ѝ запрепускаха. - Върху метеорита. Те са знаели, че планетите се въртят около Слънцето. Знаели са, че Юпитер има луни, че Сатурн има пръстен.
Дейвид кимна.
- За да видят луните и пръстена, трябва да са имали телескопи, поне като онзи на Галилей. Освен това са били доста добри математици, за да изчисляват орбитите.
Той остави диска на бюрото до клавиатурата, премести картата настрани с тракбола и започна да пише.
- Хайде да съшием снимките на картата на тавана. Следващите му думи накараха Джес да забрави, че трябва да изпреварят безжалостните убийци, които ги преследваха.
- Знаеш ли, ако можем да датираме точно картата... въз основа на звездните конфигурации ще определим къде трябва да се намираш, за да ги виждаш.
- Местоположение - обобщи Джес. И тогава Дейвид произнесе онова, което тя си мислеше.
- Да, местоположението. На Белия остров.
38
- Какъв е планът? - попита Роз. - Доброто и лошото ченге, или лошото и още по-лошото ченге?
- Не непременно. Струва ми се, че няма да е трудно. - Лайл надникна през стъклената преграда в лазарета на базата на Кралските военновъздушни сили „Лейкънхийт", където беше дислоцирано 48-о изтребително крило на ВВС на САЩ. На единствения зает креват лежеше закърпеният Холдън Айрънуд-младши. В ръката му се вливаше система с морфин.
- Страхотни последни думи.
- Гледай и се учи, Роз. И щом вляза вътре, не пускай медицински персонал през тая врата.
- Слушам, сър. Колкото и да крещи Младши.
Лайл не коментира. Завъртя безшумно топката на бравата, изчака малко, после с трясък отвори вратата.
Пациентът на леглото отвори очи, но тъй като едва можеше да обръща глава, Лайл нямаше представа до каква степен забавената му реакция се дължи на лекарствата или на травмите. А и това не го интересуваше особено.
Специалният агент показа служебната си карта, макар да се съмняваше, че Младши може да я прочете. Това също нямаше значение.
- Джак Лайл, Бюро за специални разследвания на военновъздушните сили. Ще си поговорим, преди да започнат наказателното производство срещу теб.
Мъжът на леглото облиза сухите си устни, покритата с петна превръзка скриваше лицето му от скулите до устата. Според медицинските сведения той бе прострелян два пъти - драскотина на рамото и по-сериозна рана в левия прасец. Освен това имаше множество ох-лузвания и повърхностни контузии по дясната страна на тялото. Травмите бяха получени при частичното срутване на тунела, където го откриха спасителите. Лявата му ръка беше счупена на три места, а лявото му рамо - изкълчено. Накрая идваше ожуленото му лице.
- Преди... какво? - бавно попита Младши, но според монитора до леглото пулсът му рязко се ускори.
- Преди да започнат наказателното производство срещу теб - повтори Лайл. - Следобед ще те предам на военната полиция и ще те прехвърлят в „Левънуърт".
С всяка секунда Младши се разбуждаше все повече.
- В „Левънуърт" ли?
- Това е военен затвор.
- Арестуван ли съм?
- Не. Ти си военнопленник. - Лайл винаги се наслаждаваше на този момент.
Младши се опита да се надигне и не успя. Паниката му се засилваше.
- Чакайте, чакайте... я дайте отначало.
Специалният агент се представи и продължи: