Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Прочее фэнтези » 12 те вятъра [calibre 1.48.0]
12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

12 те вятъра [calibre 1.48.0]

Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:

12 те вятъра [calibre 1.48.0]
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 164
Перейти на страницу:

- Ти ми кажи - отвърна Лайл. - Това определено не е секретен военен обект.

- И все пак някой е използвал военни средства, за да открие подземната структура в скалите - отбеляза Роз.

- Някой ли? — Специалният агент попи капчиците влага от лицето си. — Какво ще кажеш за Дейвид Уиър и жената с него? Или хората на Айрънуд?

- Само че всички те се стремяха да се доберат до постройката долу. Защо ще се опитват да я взривят?

- Май не само са се опитали, Роз. Май направо са я взривили.

- Което означава, че може би е замесена трета страна.

- Ще ми се да не го беше споменала.

- Защото и ти си мислиш същото, нали?

- Да.

Роз подсмръкна и също избърса влагата от лицето си.

- Това навярно потвърждава, че Айрънуд е откраднал базата данни ГСРСА за собствена употреба...

- Както ти така любезно предположи.

- ... а не за да я продаде на нашите врагове, каквито имаме предостатъчно.

- Фактът, че има за какво да я използва, не означава, че не възнамерява да я продаде. И не забравяй, той я е изменил по някакъв начин, увеличил е разделителната способност. Възможно ли е толкова много да иска да открие ония свои... - Не можеше да се насили да го произнесе.

Роз обаче можеше.

- Извънземни бази ли?

- Да, тях. Може да е сключил сделка с дявола. Или поне с някой дявол.

- Ами третата страна? Някой е взривил тия бази. Кой може да го е направил?

Агентът се опита да намери прагматично решение.

- В реалния свят, в който аз живея, може да е всеки, който иска данните за себе си и се стреми да скрие факта, че ГСРСА може да се използва за търсене на подземни комплекси. - Той погледна партньорката си, знаеше какво ще му отговори. - А в твоя свят?

- Елементарно. Някой вече знае какво представляват извънземните бази и не иска Айрънуд да ги открие.

Лайл беше прекалено уморен и вкочанен от студ, за да продължава тази игра.

- Наистина ли вярваш, че онова там вътре е построено от извънземни? — Той погледна към първия отвор в скалата, пред който се бяха събрали повечето полицаи. Двама говореха по радиостанциите си. Нещо бе привлякло вниманието им.

- Честно ли? - попита Роз.

- За предпочитане.

- Ако извънземните са толкова умни, че да дойдат чак тук... и не искат да разберем, че са били тук... значи са достатъчно умни и да скрият базите си по-успешно. Нямам представа какво има вътре, нито кой го е построил, но във всички случаи е нещо тукашно.

Лайл впери очи в нея.

- Значи не е извънземна база.

Тя поклати глава. От мократа ѝ коса падаха капчици. Очарователна гледка.

- Все пак ти още вярваш в извънземни.

Роз се усмихна.

Лайл въздъхна. Усети, че телефонът му вибрира, и затършува из полицейския дъждобран. Успя да го извади навреме и отговори.

- Агент Лайл, тук е полковник Ковински - чу се женски глас.

- Да, полковник? - Той се приближи до Роз, за да може и тя да чува разговора. Асистентката му избели очи и натисна един клавиш.

Гласът на Ковински прозвуча от външния говорител.

- ... нечовешката ДНК. - Тя замълча в очакване на отговор.

- Повторете, полковник. Нещо прекъсна.

- Казах, че моят екип успя да идентифицира източника на нечовешката ДНК във файловете, които Дейвид Уиър открадна.

- Ясно. Неандерталска ли е?

- Нищо подобно. Източникът е Дейвид Уиър. Секвенирал е собствената си ДНК.

- Полковник, да не искате да кажете, че... - Лайл се поколеба в търсене на подходящите думи.

Роз изобщо не се затрудни.

- Полковник Ковински, тук е агент Марано. Искате да кажете, че Дейвид Уиър не е човек, така ли?

Ковински отговори типично рязко и неангажиращо.

- Въздържам се от каквато и да е интерпретация на тези резултати. Официално мога да кажа само, че генетичната структура на Уиър съдържа секвенции, които обикновено не се срещат в човешкия генетичен код.

Лайл даде знак на Роз да мълчи.

- А неофициално, полковник? Можете ли да ни кажете нещо повече, което да ни насочи?

- Неофициално... - Последва толкова дълго мълчание, че Лайл погледна дисплея, за да се увери, че все още има връзка. - Неофициално, генетичната му структура не е човешка. И той не е единственият.

- Другите файлове, които е продал... съдържали са информация за хора със същата... грешна ДНК, така ли?

- Намерил е трийсет - от три милиона.

Роз вдигна ръка, искаше да зададе въпрос. Лайл кимна.

- Полковник, пак е Марано. Може ли да се установи откъде идва аномалната ДНК? Сигурни ли сте, че не е просто случайна мутация?

- Ще ви го кажа направо, агент Марано, всяка мутация, която се проявява в трийсет различни семейства от четири различни места, не е случайна. Не знам откъде идва. И второ, ако някой не ми даде разрешение да включа външни специалисти, дори не мога да започна такова проучване.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)