Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
после отвориха люка на палубата и погледнаха долу.
- Няма никого - извика единият. После се облегна на перилата и запали цигара.
- Аз на твое място не бих висял дълго там - рече
партньорът му.
- Върви по дяволите!
Легионерът се ухили и се върна в патрулната лодка
- Както искаш. Само гледай да не си намокриш краката.
Южноафриканецът погледна към обувките си. От двигателния отсек течеше вода и пълнеше
палубата. Лодката потъваше. Той изкрещя, с което предизвика бурния смях на другите двама.
Кормчията отдалечи патрулната лодка, сякаш си тръгва, но докато онзи ругаеше на африкаанс,
се смили и се върна да го прибере.
Южноафриканецът скочи пъргаво вътре, а после и тримата загледаха лодката, която бързо
потъваше. Водата вече беше стигнала до планшира. Скоро над водата остана да стърчи само
мачтата. Накрая и тя се скри под вълните и единствено мехурчетата напомняха, че там е имало
нещо.
- Добре, копелета, пошегувахте се. Хайде сега да се връщаме и да си отворим още една
бутилка.
Кормчията включи радиото и докладва в командния център.
- Не разбирам - каза Макс, - когато го хванах на радара, това нещо се движеше по права
линия.
- А ти пил ли си?
- Естествено, че съм пил.
Бяха дочули от охраната на комплекса, че островната операция е към своя край, и също
поливаха новината.
- Това обяснява нещата.
- Ама...
- Около проклетия остров има силни течения.
Език, по-рано известен като бурски, разпространен основно в Република Южна Африка и
Намибия. Спада към долногерманската група езици, като до началото на 20-и век е бил
диалект на нидерландския език
Може да е била подхваната от някое от тях.
- Сигурно - съгласи се Макс.
- Не мога да ти помогна, братле. Отдавна е под вода. Прибираме се.
- Оглеждайте се за „Гертруда”. Трябва да е някъде наоколо.
След секунди огромната перка проряза водата наблизо. Мъжете бяха свикнали да я виждат, но
винаги се чувстваха неспокойни, когато беше наблизо. Притесняваше ги разрушителната й
мощ и фактът, че действа автоматично. АПС спря на петнайсетина метра от тях. Сравняваше
звуковия профил на патрулната лодка с информацията в базата си данни.
- Дано не активира торпедата.
Смях.
- Ще накарам рибите да проверят.
- Както желаеш. Ние вдигаме гълъбите оттук.
Моторите заръмжаха, лодката обърна и се насочи
към кея.
Перката продължи да се движи напред-назад в успоредни линии. Сонарът й обследваше
потъналата рибарска лодка и изпращаше картината към командния център. Макс наблюдава
екрана няколко минути, после подаде команда на „Гертруда” да възобнови нормалната си
обиколка.
Няколко секунди, след като АПС се отдалечи, от кабината на потъналата лодка се измъкнаха
две фигури и с енергични ритмични движения заплуваха към брега.
Натиснал газта до ламарината, Траут излетя с „Мерцедеса” на Стрега през портите на оградата.
МакЛийн, който седеше отдясно на Гамей на предната седалка, гледаше с ужас скростомера.
- Траут! - каза той спокойно, но настойчиво. - На пътя пред нас има остър завой. Ако не
намалиш, ще ни трябват крила.
Гамей докосна ръката на съпруга си.
Пол хвърли поглед към таблото. Движеха се с над сто и десет километра в час. Той напомпа
спирачките и включи фаровете тъкмо навреме, за да види, че завоят е не просто остър, а почти
обратен. Отдясно зееше пропаст.
Гумите изскърцаха близо до ръба, но „Мерцедесът” остана на пътя. След завоя пътят се
изправяше и започна постепенно да слиза надолу. Пол си отдъхна и поотпусна кормилото.
- Благодаря за предупреждението, Мак.
МакЛийн се подсмихна.
- Не ми се ще да ни спрат за превишена скорост.
Траут погледна през рамо плетеницата от ръце и
крака на задната седалка.
- Всички ли са тук?
- Ще трябва да ни изхвърлиш с остен - отвърна Санди.
Пол си позволи лукса да се разсмее от сърце. Въпреки привидното си спокойствие, беше
напрегнат като пружинка на часовник. Хладнокръвието на МакЛийн
го върна на земята. Адреналинът в кръвта му помогна да осъществи бягството, но сега, за да
оцелеят, му трябваше спокойствие и съобразителност. Пътят продължаваше да се спуска. Чак
долу при морето той се разклоняваше.
Траут спря и посочи пътя наляво:
_ Оттук ли дойдохме?
- Точно така - потвърди МакЛийн. - Пътят върви покрай залива и стига до мястото, на което
стои подводницата. Там има гарнизон и охрана. Ако завием надясно, ще стигнем до устието