Изгубеният град

Австралиецът разгледа останките от портата и разбитата караулка. Цареше зловеща тишина.

Не се чуваха дори крясъци на птици или жужене на насекоми. Нямаше и помен от кървавата

баня, на която Траут и останалите бяха станали свидетели по-рано. Спомни си пира с

плъховете и реши, че не иска и да знае какво е станало с телата.

Австралиецът се върна при него.

- Какво, по дяволите, става тук?

- Знаете ли върху какво работехме в лабораториите?

- Да. Някакви микроби. Беше свъразано с материалите, които подводницата носеше от

дъното на морето. Но никога не са ни допускали в комплекса. Казваха, че можело да се

заразим с нещо.

Траут се разсмя.

- Какво е толкова смешно? - заплашително попита австралиецът.

- Лъгали са ви. Изследвахме ензими.

- Какво е това?

- Чувал ли сте за Философския камък?

Онзи ръгна Траут в ребрата с дулото на автомата.

- Това е моята философия. Пол се присви, но запази спокойствие.

- Това е била тайна формула, за която се смятало, че може да превръща всякакви метали в

злато.

- Няма такова нещо.

- Мислите ли, че хората, които са ви наели, биха си направили толкова труд, ако нямаше

„такова нещо”?

Австралиецът замълча за момент.

- Добре, приятел, покажи ни златото.

- Ще ви заведа в склада, където го държат. Може да преразгледате предложението ми да

ни оставите на мира.

Мъжът се усмихна:

- Става.

Слязоха от колата. Австралиецът взе ключовете и нареди на хората си да слязат от пикапа, като

остави само един със заповед да стреля по всеки, който наруши реда. След това нареди на

Траут да води.

- Исусе Христе, каква е тази смрад? - попита един от пазачите.

- Това е миризмата на златото - отвърна австралиецът през смях.

Вървеше към вратата като в транс. Знаеше, че поема известен риск, но предполагаше, че

съществата, които доскоро бяха затворени в помещението, вероятно ще се върнат у дома си.

Разбра, че е познал, още в мига, в който пристъпи в зловонния мрак и чу звука от трошене на

кости. Прекара пръсти по стената и напипа ключа за осветлението.

Съществата се бяха прибрали в клетките си и пируваха с останките на полковник Стрега и

подчинените му. Щом светнаха лампите, съществата се отдръпнаха назад до стената.

Австралиецът извика от изненада и отвращение.

После хвана Траут и го притисна до стената.

- Ти и приятелчетата ти ще платите за това с гла вите си!

Пол хвана дулото на оръжието и се опита да го извие от ръката му, но противникът имаше

предимството да стои от страната на спусъка. Той стреля напосоки и куршумът отцепи малко

парче от стената на няколко пръста от врата на Траут. Докато се бореха за оръжието,

съществата се приближиха до предната част на клетките си. Видът на униформения пазач явно

събуди яростта им. Те връхлетяха върху него с ръмжене, голейки зъби и нокти.

Австралиецът успя да изстреля няколко откоса, преди да бъде разкъсан. Две от съществата

скочиха на гърба му и го притиснаха към пода. Друго се обърна към Траут, но се спря в крачка