Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
и го изгледа втренчено. В този кратък миг Пол можеше да се закълне, че вижда човешка искра
в очите му. Забелязало, че Пол не е с униформа, съществото се нахвърли срещу австралиеца.
Пол се завтече към вратата, събаряйки по пътя мъжа, който охраняваше затворниците. Едно от
съществата го последва, но като видя падналия пазач, се спря при него.
Пол изкрещя на Гамей да подкара пикапа, а самият той се метна зад волана на „Мерцедеса”.
Посегна да запали, но ключовете ги нямаше. Сети се, че австралиецът ги взе със себе си. В това
време Гамей извика, че и нейните ключове липсват. Той изскочи от колата, грабна я за ръката
и изкрещя на всички да бягат с всички сили.
Внезапната тишина в зоопарка му подсказваше, че съществата се наслаждават на вечерята. Не
му се
искаше да бъде наблизо, когато дойде време за десерта.
Остин и Дзавала бяха на километър и половина от комплекса, когато чуха тичащи стъпки в
мрака пред себе си. Бързо се дръпнаха от пътя и се хвърлиха по корем във високата трева.
С приближаването на стъпките започнаха да се чуват и приглушени гласове и задъхано
свистене, подсказващо, че част от хората не са в най-добрата си физическа форма. После чуха
познат глас да умолява:
- Хайде, не спирайте! После ще имаме много време за почивка!
Траут рязко спря, виждайки двете фигури, които излязоха от храстите.
- Доста си далеч от Изгубения град - рече Остин.
- Кърт и Джо? Гледай ти! Стана като среща на випуска!
Гамей прегърна колегите си от НАМПД.
- Това са приятелите ни Мак и Санди. С другите ще се запознаете по-късно. Имате ли лодка?
- Страх ме е, че изгорихме всички мостове след себе си. По-рано видяхме патрулна лодка
във водата. Знаете ли къде я връзват?
- Знам къде би могла да бъде. - Траут наостри уши и се смръщи. - Трябва да се махаме
оттук.
Остин също чу звука, напомнящ на далечен вой на вятър.
- Какво е това? Звучи сякаш глутница вълци преследват елен.
- Де да беше така. Въоръжени ли сте?
- Имаме пистолети.
Воят се усили. Траут хвърли поглед към пътя.
- Стреляйте по всичко, което се движи, особено
ако има червени очи - каза той без повече обяснения
Остин и Дзавала нямаха нужда от убеждаване ясно си спомняха разярените същества с
кръвясали очи от видеоматериала на Бек.
Пол хвана Гамей за ръка и извика на всички да тръгват. Остин и Дзавала останаха най-отзад.
Вървяха мълчаливо петнайсетина минути и постоянно забързваха крачка, подтиквани от
усилващия се вой, докато видяха светещите прозорци на бараките на патрулната лодка.
Преследвачите им бяха толкова близо, че вече различаваха отделните им виещи гласове.
Шумът явно стигна и до бараките, защото отвътре изскочиха двама пазачи, тъкмо когато
бегълците заобикаляха дървената постройка на път към кея.
Пазачите ги видяха на светлината, струяща от отворената врата, и им изкрещяха да спрат или
ще стрелят. Единият извика нещо към вътрешността на бараката и след миг оттам излетяха
още двама. Единият беше полуоблечен, а другият, едър брадат мъж, явно току-що се бе
събудил, защото беше само по бельо.
- Гледай ти, май си спечелихме премия от Стрега! - ухили се той.
Другарите му избухнаха в смях, но веселбата не продължи дълго. Ужасяващият вой като че ли
идваше от всички посоки. Четиримата се скупчиха един до друг, взрени в очите, които светеха
като въглени в мрака.
Чернобрадият започна да стреля напосоки. Болезнени викове показаха, че някои от куршумите
са улучили целта. Атаката обаче предизвика още по-силна агресия. Съществата нападнаха от
всички посоки, нахвърляйки се срещу всеки в униформа. Учените и хората от НАМПД се
възползваха от кървавия хаос и
се измъкнаха, водени от Траут към кея и патрулната лодка.
Остин се качи на борда и запали двигателя, после се върна, за да помогне на останалите
заедно с МакЛийн, който беше последен. Тъкмо когато дойде неговият ред, се разнесоха нови
изстрели и той се свлече на кея.
Стреляше брадатият пазач, чийто развлечен вид и липса на униформа го бяха спасили от
съществата. Остин също стреля веднъж в отговор, но не уцели. Пазачът не беше очаквал такава
реакция, но бързо се окопити, коленичи и вдигна автомата.
В ухото на Остин прогърмя изстрел. Гамей беше стреляла над рамото му. Макар и перфектен
стрелец, в бързината и тя пропусна. Куршумът уцели брадатия мъж в лявото рамо. Той