Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
Пазачите засипаха автомобила с откоси. Две от съществата паднаха от капака и се изтъркаляха
на земята, разтърсвайки нощта с пронизителни писъци, но другите успяха да се задържат.
Колата направи още един рязък завой, но шофьорът изгуби управление и автомобилът се заби
странично в караулката. От удара съществата изпопадаха и вратата на шофьора се отвори.
Полковник Стрега слезе от колата с пистолет в ръка. Безупречната му униформа беше цялата в
кръв и парцали. Кръв се стичаше и от десетките рани по главата и тялото му.
Той направи няколко крачки, като се олюляваше и стреляше напосоки. Уби един от
нападателите, но останалите същества го повалиха на земята. Известно време изпод
грамадните им тела се виждаха мятащите му се ръце и крака, после се отпуснаха безжизнено.
Съществата завлякоха тялото му в сянката. На дВа мата часови това им стигаше. Стреляха
няколко пъти като убиха още две от зловещите създания, после си плюха на петите, а
червенооките демони ги подгониха
Траут бързо изведе Гамей и останалите от горичката, заобикаляйки гърчещите се тела пред
„Мерцедеса”. Седна зад волана и включи на задна, но колата здраво се беше заклещила в
бараката. След няколко опита другите мъже успяха да я избутат и всички се качиха в
кабриолета.
Пол почти се изправи върху педала на газта. Автомобилът скочи напред и прелетя през
затворената порта, все едно я нямаше. После се понесе по пътя към морето и, както се
надяваше Траут, към свободата.
Най-новото попълнение във флотилията на НАМПД започна да се пълни с вода още щом
навлязоха в открито море. Преходът от спокойното море в залива към кротките вълнички не
беше особено рязък, но стигаше, за да отвори пробойни в престарелия му корпус. Остин, който
стоеше на кормилото, забеляза, че лодката се движи мудно, и натисна няколко пъти копчето за
изпомпване, само че помпата отказа да заработи.
- Трябваше да я кръстят „Пробитото казанче” - измърмори Остин.
- Ей сега ще сляза да видя какво става - рече Дзавала. В сърцето на всеки инженер дреме
майстор механик и Джо не правеше изключение. Най-щастлив беше, когато изцапаше ръцете
си с масло. Той се пъхна в люка на палубата и след няколко минути извика: - Пробвай пак!
Макар и трудно, помпата заработи. Когато излезе отново навън, Дзавала приличаше на пръчка
за проверка на маслото, но на омазненото му лице грееше усмивка.
- Поправка на двигател 0. Когато всичко друго се провали, потърси откачената жица - рече
той доволно.
Беше успял тъкмо навреме. Лодката беше започнала да се накланя застрашително. Помпата
обаче работеше отлично и героично наваксваше. След няколко минути „Спутър” се изправи и
продължи напред.
Остин вече беше установил, че когато не потъва, лодката се справя доста добре. Тя беше
построена за местните условия и изящният й повдигнат нос пореше
вълните, все едно е кану в спокойно езеро. Вятърът духаше в гърба им, а двигателят, макар с
известни прекъсвания, ги носеше напред, така че се движеха относително бързичко.
Остин погледна радара и видя, че се движат по курса. Присви очи, но видя само черна пелена
през опръсканото стъкло. Предаде кормилото на Дзавала и излезе на палубата. Студеният и
влажен въздух го удари в лицето. Повече почувства, отколкото видя тъмната маса, надигаща
се от още по-тъмното море. Върна се в топлата кабина.
- Островът трябва да е право пред нас - каза той.
Не след дълго застрашителното присъствие, което Остин бе доловил, доби физически
очертания. Силуетът на острова ясно се открои на мастилено-черното небе. Остин леко
завъртя кормилото надясно и погледна компаса. Предполагаше, че патрулите наблюдават
лодката, и искаше да създаде впечатлението, че възнамерява да заобиколи острова.
По-трудно щеше да заблуди електронните очи и уши на АПС. Остин беше разгледал
внимателно образите на сателитните снимки, заснети в продължение на няколко часа, и беше
изчислил режима на АПС, макар да бе наясно, че той се влияе от естествени и човешки
отклонения. Беше проследил позициите на АПС и забеляза, че те периодично се връщат за
презареждане на акумулаторите.
Погледна си часовника. Сега АПС трябва да е от другата страна на острова. Надявайки се да се
изплъзне от радара, той насочи лодката към скалите и се помоли да не е сбъркал в
изчисленията.
Командният център, който се грижеше за недос-
тъпността на острова, се помещаваше в ниска постройка от газобетонни блокчета и с плосък