Изгубеният град

Познаваше непредсказуемите пазачи по-добре от Траут. Изведнъж чу тежки стъпки и си

помисли, че най-страшните му опасения се сбъдват. Някой тичаше към тях. Напрегна очи в

тъмнината, чудейки се да бяга или да се приготви за схватка.

- Мак!

Беше Траут.

Гамей излезе от горичката и силно го прегърна.

- Толкова се радвам да те видя!

- За Бога, човече! Помислих, че нещо се е случило - рече МакЛийн.

Траут си пое дъх.

- Оказа се по-лесно, отколкото предполагах.

В този момент откъм дърветата се показа фигура и Траут замръзна. Един по един излязоха

шестимата им колеги от лабораторията.

- Съжалявам - каза МакЛийн, - не можех да Ги оставя.

- Идеята беше моя - подкрепи го Гамей.

- Всичко е наред. Аз самият промених решението си и мислех да се върна за тях. Всички ли

са тук?

- Да - обади се един от учените, - никой не ни видя Какво ще правим сега?

- Ще чакаме - отвърна Пол.

Той се промъкна между дърветата, застана зад един дъб и погледна към главната порта. Видя

двамата часови, които се въртяха пред нея. Върна се тихо при другите и им каза да имат

търпение.

Траут знаеше, че освобождавайки съществата от клетките, е поел пресметнат риск. След като

усетят свободата, те можеха просто да се втурнат към хълмовете. Възможно беше обаче

поривът им да избягат да бъде надделян от чисто човешки емоции и желание за мъст към

тези, които ги бяха затворили и измъчвали.

Отново погледна към портата. Пазачите пушеха и си подаваха бутилка. Понеже не можеха да

се присъединят към купона, явно си бяха организирали свой собствен. Траут се върна през

горичката, за да погледне към зоопарка.

В бързината да излезе беше оставил вратите леко открехнати. От сградата струеше сребриста

светлина. Видя как отвътре бавно излизат тъмни силуети. Спираха и после отново

продължаваха, промъквайки се към квартирите на охраната. После се скриха в тъмнината.

От бараката продължаваха да се чуват смях и музика и Пол се боеше, че наистина е преценил

погрешно. След това изведнъж смехът спря и се разнесоха проклятия, изстрели и писъци на

болка и ужас.

Траут си представи кървавата баня, която се

разиграва и неволно изпита съжаление към охраната. Напомни си обаче, че същите тези хора

бяха готови да смажат него и останалите затворниците само при една дума на Стрега.

Часовите при портата чуха виковете и се спогледаха, чудейки се какво да правят. Като че ли

спореха помежду си. Разгорещеният спор секна, когато видяха приближаващите фарове.

Вдигнаха автоматите и ги насочиха срещу автомобила, който караше на зиг-заг и надуваше

клаксона.

Колата навлезе в осветеното от прожекторите петно и Траут видя, че това е кабриолетът на

Стрега. По предните и задните седалки бяха скупчени гърчещи се тела. По капака и отстрани

висяха страховитите същества, яростно вкопчени, за да не изпаднат при резките завои, с които

шофьорът се опитваше да ги изхвърли.