Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Тя се усмихна, отвори съзнанието и сърцето си, позволявайки му да почувства нейната собствена страст и нужда. Без да се замисля и въпреки здравия си разум, той разкъса дрехите си, в отчаяна нужда да почувства докосването на кожата й срещу своята.
Райли трепереше от желанието си към него. Нуждаеше се от него. Копнееше да го почувства вътре в себе си, за да се убеди, че е жива. Огромното му тяло се разтресе, когато се отдръпна от нея и доразкъса останалата част от дрехите си, докато не остана напълно гол като нея. Той отметна завивката от нея и я замени с тялото си. Разтвори краката й и потопи пръсти в нея, за да почувства, да я опита, да разбере, че тя е готова за него.
Конлан издаде нисък гърлен звук и се намести върху нея. Тя почувства големината на неговата плът да се напряга срещу нея и се изви, за да го улесни. Беше толкова възбуден, че с усилие навлезе в нея и я разпъна до степен, в която Райли почувства лека болка, докато цялата дължина и плътност на ерекцията му се настаняваше удобно в нея.
Тя извика в желанието, в глада си и започна да го целува и хапе, като че ли искаше да го погълне. Той се отдръпна леко от нея, което я накара да изхленчи и се зарови в нея дотолкова, доколкото можеше.
Тя изкрещя. Викаше и дращеше, забивайки нокти в раменете и гърба му. Умоляваше го за още и още, по-силно и по-силно. Потвърждавайки, че е жива, че той е жив и че е там с нея. Поне засега.
Върху лицето му разпозна свирепия хищник, който бе освободила и ликуваше в чертите му.
— Ти си моя, Райли. Моята акнаша, моят възлюбен емпат. Сега ще те взема, ще се вмъкна в душата ти — изръмжа той, стиснал челюст с последните остатъци от самоконтрол, които изглежда му бяха останали. Тя можеше да усети изгарящото желание да я притежава, което го разтърси до дъното на душата му.
Райли изви шията си и се задъха, горещина и желание я изгаряха отвътре. След това бавно му се усмихна, а в очите й се четеше топлина на разбиране.
— Не, Конлан. Ти ще правиш любов с мен. Защото ме обичаш.
Тя докосна лицето му.
— Аз също те обичам.
Той застина напълно неподвижен, ръцете му трепереха върху кожата й.
— Повтори го отново — настоя дрезгаво той. — Кажи ми го отново.
— Обичам те, Конлан. И ти си мой.
Той затвори очи, но тя почувства как емоциите му избухват в нея като фонтан. Екстаз, неописуема изгаряща радост. Учудване. Благоговение.
Отвори очи отново и я целуна. И прави любов с нея много дълго време.
Барабас се загледа в увития с плат Тризъбец, нямаше желание да го докосне с голи ръце. Сигурен, че наказанието да ограбиш Бог вероятно надхвърля и най-ужасното нещо, за което би се сетил.
Твърде лесно беше. Виждайки, че човека и атлантите умират по пода, той се беше промъкнал по клона на едно дърво в сградата и бе бутнал Тризъбеца през прага. Нямаше как да влезе, тъй като не беше част от първата вълна вампири, която глупавото човешко същество несъзнателно покани вътре.
Висшите главнокомандващи никога не стоят на фронтовата линия все пак.
Тризъбецът. Инструментът на Посейдон, който дава неподправена сила, според свитъците. Даден на върховния жрец на Атлантида, за да изпълнява свещените ритуали. Такива, като възкачването на онзи пикльо, техния принц, на престола. Колко жалко тогава. Предполагаше, че малкото момченце няма да стане крал в края на краищата.
Дракос се материализира в стаята с бетонни стени на дузина крачки пред него, на лицето му явно се четеше любопитство.
— Опита ли се да го използваш? — попита той.
Барабас се изсмя.
— Ти би ли се опитал толкова нагло да играеш с играчката на Бога на моретата? Това е причината аз да съм вампир-господар, а ти да си само мой слуга.
Дракос не прояви достатъчно разум дори да се престори на уплашен.
— Генералът слуга ли е, в такъв случай? Какво ще кажеш за Анубиса? Разказа ли й вече за новата си играчка?
— Не, и ти също няма да й казваш. Още не съм готов да се откажа от моето ново притежание, а тя със сигурност ще го поиска.
Барабас се понесе във въздуха покрай масата, за да се изправи лице в лице със своя генерал, отблъсвайки го усилено с ума си. Дракос не се сгърчи на пода, но напрежението върху лицето му ясно показваше какво му струва да остане прав.
— Ах, забележителна съпротива, генерале! Какво ще постигнеш с това? Нима се стремиш да се издигнеш в очите ми сега, когато Терминъс е унищожен?