Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Настанихме се с мазната си храна в мазните подноси на мазната червена маса. Все още нямахме истински план.
— Не мога да повярвам, че е избягала с вампирчето.
— Колко пъти да ти казвам? Той е инкубус — поправи го Лив.
— Все тая. Ако е кървав инкубус, ще ти изпие кръвчицата, нали? Така че няма разлика.
Линк напъха една бисквитка в устата си и започна да топи друга в мазнината от чинията си.
— Кървавият инкубус е демон. Вампирът е нещо от филмите.
Не исках да го правя, но трябваше да му кажа и останалата част.
— Ридли също е с тях.
Той въздъхна и смачка салфетката. Изражението му не се промени, но знаех, че стомахът му се е стегнал на възел също като моя.
— Е, това си е новина. — Хвърли салфетката в кошчето за боклук. Хартиената топка се удари в ръба и падна на пода. — Сигурен ли си, че са в Тунелите?
— Така изглежда. — По пътя насам бях разказал на Линк за видението, но спестих частта как точно го бях видял в банята си. — Тръгнали са към място, наречено Голямата бариера.
— Място, което не съществува — поклати глава Лив, докато проверяваше въртящите се циферблати на китката си.
Линк бутна чинията си настрани, макар все още да беше пълна с храна.
— Да видим дали съм те разбрал правилно. Ще слезем в Тунелите и ще открием тази предварително появила се луна с помощта на шантавия часовник на Лив?
— Селенометър — не вдигна глава тя и продължи да преписва числата от устройството в червената си тетрадка.
— Все тая. А защо да не кажем на семейството на Лена какво става? Може би ще ни направят невидими или ще ни дадат някакви странни чародейски оръжия.
Оръжие. Като онова, което носех в себе си в момента.
Чувствах извивката на Сиянието в джоба си. Нямах представа как работи, но може би Лив щеше да има. Тя знаеше как да разчита чародейското небе.
— Няма да ни направи невидими, но имам това.
Извадих сферата и я задържах над искрящата пластмасова маса.
— Това е топка, пич. Ти сериозно ли? — не беше впечатлен Линк.
Лив беше застинала на място. Протегна се внимателно напред, ръката й се поколеба.
— Това ли е, което си мисля?
— Това е Сиянието. Мариан ми го даде в Деня на всички души. Принадлежало е на майка ми.
Лив се опита да скрие раздразнението си, но не й се получи много добре.
— Професор Ашкрофт е имала у себе си Сияние през цялото това време и не ми го е показала?
— Ето го. Успокой се.
Пуснах сферата в ръката й. Тя я хвана предпазливо, сякаш беше крехко яйце, което можеше да се счупи съвсем лесно.
— Внимателно! Знаеш ли колко редки са тези неща? — не можеше да откъсне очи от лъскавата топка Лив.
Линк изпи до дъно кока-колата си, оставяйки само леда в чашата:
— Някой ще ме осветли ли по въпроса? Какво е това?
Лив беше като хипнотизирана.
— Това е едно от най-мощните оръжия в чародейския свят. Метафизичен затвор за инкубуси, ако знаеш как да го използваш. — Погледнах я с надежда. — А за нещастие аз си нямам ни най-малка идея.
Линк погледна Сиянието.
— Като криптонит за инкубуси21?
Лив кимна.
— Нещо такова.
Нямаше съмнение, че Сиянието е мощно оръжие, но явно нямаше да ни помогне с проблема, пред който бяхме изправени. Нямах никакви идеи какво да правим.
— Ако това нещо не може да ни помогне, как ще влезем в Тунелите?
— Ако ще влизаме отново в Тунелите, трябва да минем през някоя от Външните врати. Не можем през библиотеката.
— Значи има и други начини? През тези Външни врати? — попита Линк.
Лив кимна.
— Да. Но само чародейци и малцина смъртни — като професор Ашкрофт — знаят къде са те. А тя няма да ни каже. Убедена съм, че в момента ми опакова багажа.
Бях очаквал Лив да има отговор на въпроса, но този път Линк беше човекът, който се сети пръв.
— Знаете ли какво означава това? — ухили се той и прегърна небрежно Лив през раменете. — Най-накрая ще си пробвате късмета, пиленца. Дойде време за Тунела на любовта.
На панаира бяха останали само боклуци и тук-там ръждясали парчета ламарина. Ритнах някаква буца пръст и изтръгнати от земята плевели.
21
Криптонит — измислено вещество от историята за Супермен. Създаден е от останките на родната планета на Супермен, Криптон, и има вреден ефект върху него. Използва се като средство за разкриване на слабите му места. — Б.пр.