Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Лив, мога да намеря Лена. Не знам как, но мога. Ти можеш да проследиш Луната със своя селенометър, нали?
— Мога да измеря отклоненията в магнетичната среда на Луната, ако за това питаш.
— Значи можеш да намериш Призоваващата луна?
— Ако изчисленията ми са верни, ако времето се задържи без промяна, ако обичайните съотношения между чародейските и смъртните съзвездия останат същите…
— Въпросът беше по-скоро за „да“ или „не“.
Тя се заигра замислено с една от плитките си.
— Да.
— Ако ще го правим, трябва да тръгнем, преди Ама и Мариан да са се събудили.
Лив се поколеба. Като обучаващ се Пазител, и на нея не й беше позволено да се намесва. Но винаги когато бяхме заедно, проблемите сякаш сами ни намираха.
— Лена може да е в голяма опасност.
— Лив, ако не искаш да идваш…
— Разбира се, че искам да дойда. Изучавам звездите и чародейския свят, откакто станах на пет. Винаги съм искала само едно — да бъда част от това. Допреди няколко седмици просто четях за този свят и гледах през телескопа си. Уморена съм от гледане. Но професор Ашкрофт…
Грешах за Лив. Тя не беше като Мариан. Нямаше да бъде доволна от това цял живот да подрежда чародейски свитъци по лавиците. Тя искаше да докаже, че Земята не е плоска.
— Скочи или остани в лодката, Пазителко. Идваш ли?
Слънцето изгряваше и не ни оставаше много време.
— Сигурен ли си, че ме искаш?
Лив не погледна към мен, нито пък аз към нея. Споменът за целувката, която не се състоя, увисна между нас.
— Да познаваш някой друг с излишен селенометър и карта на липсващи чародейски звезди в главата?
Не бях сигурен дали нейните отклонения, съотношения или изчисления щяха да ми помогнат. Но знаех, че песента никога не греши, и нещата, които видях тази нощ, го доказаха за пореден път. Имах нужда от помощ, Лена също, независимо че нещата между нас бяха приключили. Нуждаех се от Пазител, дори и да беше Пазител беглец със смахнат часовник, търсещ вълнения навсякъде другаде освен в книгите.
— Скачам — каза тихо Лив. — Не искам вече да стоя в лодката.
Тя стана и внимателно отвори входната врата с мрежата, като се стараеше да не вдига никакъв шум. Щеше да влезе вътре, за да си вземе нещата. Което означаваше, че ще дойде с мен.
— Сигурна ли си?
Не исках аз да бъда причината за това, което щеше да направи, поне не единствената причина. Така си казвах, но знаех, че това са пълни глупости.
— Да познаваш някой друг толкова глупав, че да търси митично място, където мрачен чародеец се опитва да призове Призоваваща луна? — усмихна се тя, докато отваряше вратата.
— В интерес на истината, да.
18.VI
Външните врати
„Лятно училище: никога не спирай да се учиш, ако искаш да сполучиш.“
Двамата с Лив гледахме нравоучителния надпис над входа на гимназия „Джаксън“, скрити в храстите отпред.
— Убедена бях, че ще видя подобни мъдри мисли в Юга — каза Лив.
— Да, само дето имат по-скрит смисъл: не спирай да се учиш — повтаряй година след година в гимназията; ще сполучиш — само ако останеш в Гатлин, не е нужно да търсиш нещо някъде по-далече.
Тук имаше някакъв номер. Лято или не, мис Хестър си стоеше в офиса и наблюдаваше входната врата. Ако си се провалил на изпитите, трябва да ходиш на лятно училище. Но това не означава, че не можеш да кръшкаш, стига само да успееш да минеш покрай нея. Макар мистър Лий да не изпълни заплахата си да ни остави на поправка, защото не се появихме на възстановката на битката при Хъни Хил, Линк се провали на изпита по биология, което означаваше, че трябва да намеря начин да вляза вътре.
— Цяла сутрин ли ще клечим в храстите? — започваше да се изнервя Лив.
— Дай ми секунда. През последните години мислех само за това как да се махна от гимназията. Не съм обмислял варианти как да вляза в нея. Но не можем да тръгнем без Линк.
Лив ми се усмихна.
— Никога не подценявай силата на британския акцент. Гледай и се учи.
Мис Хестър погледна над очилата си към Лив, която беше навила русата си коса в спретнат кок. Беше лято и пазителката на училищния вход носеше една от блузите си без ръкави, шорти до коленете и спортни обувки без връзки. От мястото под гишето, където се криех приведен до Лив, имах пряка видимост към дъното на зелените й панталонки и подутите й стъпала.