Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Съжалявам. Откъде казахте, че сте?
— БОЦ — срита ме Лив и аз тръгнах, почти пълзейки, по коридора.
— Разбира се. И какво е това?
Лив въздъхна търпеливо.
— Британски образователен център. Както казах, ние търсим високоефективни училища в Съединените щати, за да използваме методите им на обучение като модел в нашата образователна реформа.
— Високоефективни?
Мис Хестър звучеше объркано. Завих зад ъгъла, все още на колене и длани.
— Не мога да повярвам, че не са ви информирали за моето посещение. Може ли да говоря с вашия главен учител, ако обичате?
— Главен учител?
Докато мис Хестър се опитваше да осмисли какво е „главен учител“, аз вече бях изминал половината път по стъпалата към горния етаж. Оказа се, че Лив не само беше руса и умна, но притежаваше и множество други неподозирани таланти.
— Добре, стига шегички с „Мрежата на Шарлот“19. Вземете своя екземпляр с една ръка, направете разрез с ножиците си по корема от горе на долу — чувах мисис Уилсън през вратата. Досетих се какво правят в часа по биология днес по миризмата, която се носеше от стаята. Да не споменавам суматохата, която явно цареше вътре.
— Май ще припадна…
— Божичко, не!
— Ууу, отврат!
Погледнах през прозореца на вратата. Розови ембриони на прасенца бяха подредени в редица върху лабораторните маси. Бяха малки, забодени върху черни восъчни дъски в метални подноси. С изключение на прасето на Линк. Неговото беше огромно. Той вдигна ръка.
— Ъъъ… Мисис Уилсън? Не мога да разрежа гръдната кост с ножиците. Танк е прекалено голям.
— Танк?
— Танк, прасето ми.
— Можеш да използваш онези градински ножици там, в задната част на стаята.
Почуках по прозореца. Линк мина точно покрай мен, но не ме чу. Еден седеше на дългата черна лабораторна маса до тази на Линк, стискаше носа си с една ръка, а с другата бърникаше в прасето си с пинсети. Изненадах се, че я виждам тук заедно с другите повтарачи — не че беше интелектуален гений, но предполагах, че майка й и мафията от ДАР са намерили начин да я отърват.
Еден извади дълго жълто въже от прасето си.
— Какво е това жълто нещо? — попита с вид, сякаш щеше да изпсува.
Мисис Уилсън се усмихна. Това беше любимият й момент от годината.
— Мис Уестърли, колко пъти ходихте до закусвалнята тази седмица? Взехте ли си шейк с картофките и сандвича? Лучени кръгчета? Парче пай?
— Какво?
— Това е мас. Която се трупа по вас, когато ядете въпросните деликатеси. А сега да потърсим пикочния мехур.
Потропах отново, когато Линк минаваше покрай мен с чифт огромни ножици. Този път ме видя и отвори вратата.
— Мисис Уилсън, трябва да отида до тоалетната.
Тръгнахме по коридора, Линк все още с ножиците в ръка. Завихме зад ъгъла, Лив продължаваше да разговаря с мис Хестър. Щом ни видя, тя й се усмихна и прибра тетрадката си.
— Благодаря ви. Ще ви държа в течение.
Изчезна през входната врата зад нас. Навън веднага разпусна кока си. Трябва да си идиот, за да не разпознаеш, че Лив е обикновена тийнейджърка, и не само заради прокъсаните й дънки.
Мис Хестър я проследи с поглед, поклащайки критично глава.
— Червенодрешковци20.
Положението с Линк беше такова — никога не питаше за подробности. Просто се хвърляше с главата напред. Хвърли се така, когато преди години се опитахме да разрежем истинска гума от кола, за да си направим люлка и да скачаме в езерото. Хвърли се, без да му мигне окото, когато го накарах да ми помогне да изкопаем капан за алигатори в задния двор. Хвърляше се всеки път, когато отмъквах Бричката, за да преследвам момиче, което цялото училище мислеше за смахнато. Това беше чудесно качество за най-добър приятел и понякога се чудех дали щях да правя същото за него, ако ситуацията беше обърната. Защото аз винаги задавах въпроси, а той винаги просто действаше.
След пет минути карахме по улица „Джаксън“. Минахме по „Дав“ и завихме към закусвалнята. Погледнах часовника си. Ама вече беше разбрала, че ме няма. Мариан щеше да чака Лив в библиотеката, след като се бяха разминали за закуска. А по някое време мисис Уилсън щеше да изпрати някого да измъкне Линк от тоалетната. Нямахме време.
19
„Мрежата на Шарлот“ (Charlotte’s Web) — американски семеен филм от 2006 г. за малко прасенце и паяк, който му помага. — Б.пр.
20
Червенодрешковци (Readcoats) — пренебрежително име на британците; идва от червените униформи на британските войници по време на Войната за независимост на Съединените щати. — Б.пр.