Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Между Савана и Чарлстън човек може да намери историческа обиколка за почти всичко. Обиколка на плантациите, южняшки готварски обиколки, обиколки на Дъщерите на революцията, Призрачни обиколки (тези ми бяха любимите) и най-класическите — обиколки на историческите домове. Къщата на леля Каролин беше част от последния вид, откакто се помнех. Отношението й към детайлите беше прословуто не само в нашето семейство, но и в цяла Савана. Тя беше уредник в тукашния Исторически музей и знаеше толкова много за историята на всяка сграда, местна забележителност и скандал в Града на дъбовете, колкото мама знаеше за Гражданската война. Постижението не беше никак малко, като се имаше предвид, че скандалите тук бяха по-многобройни дори от туристическите обиколки.
— Сигурен ли си, че знаеш къде отиваме, човече? Мисля, че трябва да си починем малко и да си вземем нещо за ядене. Убивам за един бъргър.
Линк имаше по-голяма вяра в умението на Сиянието да ни води, отколкото в моите способности. Лусил, която се беше появила отново, приседна в краката му и наклони главичката си на една страна. Явно и тя не беше убедена.
— Само трябва да се придържаме към реката. Рано или късно ще стигнем до „Либърти“. — Посочих към камбанарията, която се виждаше на няколко пресечки от нас. — Това е катедралата „Св. Йоан Кръстител“. Почти стигнахме.
Двайсет минути по-късно все още се въртяхме в кръг близо до катедралата. Линк и Лив вече губеха търпение и не можех да ги виня. Погледнах по улица „Либърти“, за да открия нещо познато.
— Къщата й е жълта.
— Жълтото явно е популярен цвят тук. Всички къщи на тази улица са жълти.
Дори Лив вече ми се дразнеше. Вече три пъти ги прекарвах през една и съща пресечка.
— Мисля, че се намираше на площад „Лафайет“.
— Мисля, че трябва да намерим телефонен указател и да проверим адреса — избърса Лив нервно потта от челото си.
Изведнъж на известно разстояние пред нас забелязах една фигура.
— Не ни трябва телефонен указател. Къщата е онази в края на пресечката.
Лив направи гримаса.
— Откъде си сигурен?
— Защото леля Дел стои пред нея.
Нямаше нищо по-странно от това да се озовеш в Савана след няколко часа обиколки из чародейските тунели в някакво странно, алтернативно време. А после да отидеш до леля си Каролин, сестрата на майка ти, и да откриеш леля Дел, лелята на Лена, да стои на тротоара пред къщата й и да ти маха с ръка. Тя ни очакваше.
— Итън! Толкова се радвам, че най-накрая те намерих. Бях навсякъде — Атина, Дъблин, Кайро.
— Търсили сте ни в Египет и в Ирландия?
Лив изглеждаше толкова объркана, колкото се чувствах аз, но поне това можех да й го обясня.
— Щатът Джорджия. Атина, Дъблин и Кайро са градове в Джорджия.
Тя се изчерви. Понякога забравях, че беше толкова далече от Гатлин, колкото и Лена, само че по различен начин.
Леля Дел ме хвана за ръката и я разтръска развълнувано.
— Арелия се опита да види къде се намираш, но успя да стигне само до Джорджия. За нещастие ясновидството е повече изкуство, отколкото наука. Слава на звездите, че те открих.
— Какво правиш тук, лельо Дел?
— Лена е изчезнала. Надявахме се, че е с теб — въздъхна тя, осъзнавайки, че е сбъркала.
— Не е с мен, но мисля, че мога да я намеря.
Леля Дел приглади измачканата си пола.
— Тогава и аз мога да ти помогна.
Линк се почеса по главата. Беше срещал леля Дел, но никога не беше виждал демонстрация на дарбата й на Палимпсест. Ясно беше, че му е трудно да си представи как тази объркана стара жена може да ни помогне. След като бях прекарал една нощ с нея на гроба на Женевиев Дюшан, аз бях по-наясно.
Потропах с тежката желязна топка по вратата. Леля Каролин отвори след известно време, бършейки ръцете си в кухненската си престилка с надпис М.И.В.Ю. Момичета, израсли в Юга. Усмихна се, в ъгълчетата на очите й се появиха малки бръчици.