Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Мистър Елис, извинете ме, започвам разследването.
— Какво се е случило? — запита Кат, като посочи индианеца.
— Извършено е убийство — каза Варгас.
Кат изпита панически страх, но се надяваше, че изглежда като изненадан от новината.
— О! Кого са убили?
— Човек от персонала.
— Смятате ли, че това може да има връзка с обира във вилата ми?
— Трябва ми време да си изясня този въпрос — отговори Варгас. — Моля да ме извините. Имам много работа.
Кат го остави да дава нарежданията си на прислужника. На излизане от стаята хвърли един поглед в комуникационния център. Толкова оборудване, а няма никаква възможност да го използва. Смяташе, че Анакондата би му позволил да проведе един телефонен разговор.
Върна се във вилата, за да вземе душ и да се преоблече. Мег също се обличаше.
— Е, ще рискуваме ли с джунглата? — запита тя.
— Надявам се, че няма да ни се наложи. Ако се отстранят някои трудности, ще можем да излетим оттук.
— Предпочитам го пред варианта да вървим пеша, ако изобщо такова нещо е възможно.
— Докладвах за обира на Варгас. Беше шокиран. Според мен, ако Принс е наредил вилата да бъде претърсена, би казал на Варгас, а той наистина изглеждаше изненадан. Не може да е толкова добър актьор.
— Така ли? — запита Мег. — Доколкото си спомням, в Богота точно той те убеди, че е полицай.
— Мисля, че не се преструваше. Сигурно е полицай, но нечестен. Щеше ми се да не е ченге.
— Какво ти пука?
— Вече са намерили тялото на Дени и не бих искал опитен полицай да води разследването.
— Разбира се. И все пак, ако се измъкнем оттук утре, на него не му остава много време да си играе на полицай.
— Може би не, но него не го ограничават следствените процедури, нали? Обеща да ми върнат транзистора и пистолета. Няма да се изненадам, ако започне да бие персонала, докато някой не си признае. Това място е като средновековно владение на някой барон. Доколкото познавам Принс и Варгас, няма да им е трудно да сторят това.
Мег въздъхна:
— Караш ме да се чувствам ужасно.
— Извинявай, не зная защо добавям притесненията си към проблемите, които вече имаме. От нас се иска да изкараме това денонощие колкото е възможно по-спокойно.
— И какво ще правим след това? Все още не си ми говорил за намеренията си.
— Пилотът, който ни докара, обикновено работи по хеликоптера рано сутрин. Имах друга идея за малкия самолет „Моол“, но в него няма достатъчно гориво, а и бих предпочел старият Ханк да ни откара оттук в хеликоптера. Какво мислиш?
— Звучи добре.
— Уговори ли мача?
— Още не. Реших, че още е рано.
— Ако изкараме Принс и Джинкс на кортовете утре сутринта, може би ще успеем да ги принудим да отидат до хеликоптера.
— И Принс ли?
— Ти, Джинкс, Дел и аз. Решил съм да оставя Принс с куршум в главата.
— Можеш ли да го направиш?
— Снощи го сторих на Дени. Няма да ми е трудно да дръпна спусъка и срещу Принс. — Кат й отпрати една предизвикателна усмивка. — Мръсна работа е, но някой трябва да я свърши.
Кат пристигна на лекцията, когато Принс се изкачваше на подиума.
— Добро утро, господа — каза Анакондата. — Вярвам, че сте запознати със структурата на ценообразуването на този продукт. Може би сте разбрали как благодарение на системата на преки доставки вашите доходи, а съответно и моите, ще се увеличат по простата причина, че липсва посредник, с когото да се дели. След като реинвестирате в още стока и разширите разпространението, ще ви останат значителни резерви от пари в брой. Днес при нас са мистър Вийнер и мистър Симпсън, които са представители съответно на банкови фирми в Швейцария и Кайманските острови. Те ще обсъдят с вас начините за депозиране и инвестиране в Европа и Южна Америка, а когато приключат, ще имате възможност да си откриете сметки при тях, ако вече не сте направили съответните споразумения. Мистър Вийнер? — махна с ръка Анакондата и на подиума се изкачи един нисък, плешив мъж, облечен в костюм с жилетка.
Кат усети, че някой го потупва по рамото, обърна се и видя, че зад него стои Варгас.
— Моля ви, елате с мен.
Стана и го последва. Минаха през двора, влязоха във фоайето и се качиха на втория етаж. Варгас отвори една врата и направи път на Кат. Влязоха в голям, красиво обзаведен хол и Кат се изненада, като видя Принс, седнал на един диван. Очевидно той знаеше по-кратък път до апартамента. На няколко метра зад Принс се намираше Джинкс — седнала пред един статив, тя рисуваше с водни бои. Гледаше съсредоточено през прозореца.