Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
Адамсберг вдигна лице към дъжда и прехапа устни. Беше завардил всички скривалища на призрака, беше го принудил да се превъплъти. Сега откриваше и първото му убийство. Набра в тъмното номера на Жозет, сведен над телефона си с надеждата, че дъждът няма да повреди крачката му.
Като чу гласа й, изпита усещането, че се свързва с един от най-ефикасните си колеги. С една стара слабичка служителка с хитро изражение, която по терлици и обици проникваше в тайни подземия. Кои ли носеше тази вечер? Перлените или златните във форма на детелина?
321
- Жозет? Събудих ли ви?
- Съвсем не. Тъкмо съм отворила една каса в Швейцария.
- Жозет, в ковчега имаше пясък. Освен това мисля, че открих първоначалното убийство.
- Чакайте да взема нещо за писане, господин комисар.
Адамсберг чу в дъното на коридора да проехтява силният глас на Клемантин.
- Колко пъти да ти казвам, че вече не е комисар?
Жозет отвърна на приятелката си, като й каза за
пясъка.
- Ха така - рече Клемантин.
- Готова съм, слушам ви - подзе Жозет.
- Майка, убита от сина си през 1944 година. Преди десанта, около март или април. Станало е в Солон след погребението на бащата.
- Три рани в една линия?
- Да. Убиецът, на двайсет и пет години, е избягал. Нямам спомен за името на семейството, нито за мястото.
- И е много старо. Най-вероятно е погребано в же-лезобетона. Тръгвам, господин комисар.
- Колко пъти да ти казвам, че вече не е комисар? -обади се далечен глас. - Голяма работа е тази моя клета Жозет.
- Жозет, обадете ми се, ако откриете нещо. Колкото и да е часът.
Адамсберг прибра мобилния си телефон, после бавно потегли към хотела. Всеки в тази история си беше казал мнението и от известна гледна точка всяко мнение бе основателно. Санкартие, Мордан, Данглар, Ретанкур, Рафаел, Клемантин. И Вивалди, разбира се. Доктор Куртен и отец Грегоар. Жозет. Дори кардиналът. Може би също Трабелман с пустата му катедрала.
322
Жозет се обади в два часа през нощта.
- Ето - обяви тя както обикновено. - Наложи се да мина през Националния архив, после да се кача на тавана на полицията. Бетонирано, нали ви казах.
- Съжалявам, Жозет.
Няма защо, напротив. Клеми ми донесе кафе с арманяк и топли питки. Глези ме като подводничар, който подготвя торпедото си за изстрелване. На 12 март 1944 година в село Колери, окръг Лоаре, се е състояло погребението на Жерар Гийомон, починал на шейсет и една години.
- Удавил се е в езеро?
- Именно. Злополука или самоубийство, така и не узнали. Лодката му, която не била в добро състояние, потънала насред езерото. След погребението, когато близките напуснали дома на покойния, синът, Ролан Гийомон, убил майка си, Мари Гийомон.
- Спомням се, че имаше свидетел, Жозет.
- Да, готвачката. Чула писък на етажа, тръгнала да се качва по стълбите и младежът я блъснал по стъпалата. Излизал тичешком от стаята на майка си. Готвачката я намерила мъртва. В къщата не е имало никой друг. Никога не е имало съмнение относно самоличността на убиеца.
- Задържали ли са го?
- Не. Предполага се, че се е укрил при партизаните и там вероятно е намерил смъртта си.
- Открихте ли негови снимки? Във вестниците?
- Не, нито една. Било е през войната, нали разбирате. Междувременно готвачката е починала, проверих. Господин комисар, нашият съдия ли е извършителят на убийството? Той тогава е бил на четирийсет години.
- Извадете петнайсет, Жозет.
323
XLIX
Завесите на прозорците дискретно се открехваха при преминаването на непознатия. Адамсберг нерешително се въртеше из тесните улици на Колери. Убийството бе извършено преди петдесет и девет години, а той трябваше да открие човек, който да си го спомня. Селцето миришеше на мокри листа, а вятърът довя-ваше и дъх на изгнило от зелената повърхност на езерото. Никак не приличаше на величествената подре-деност на Ришельо. Село с гъсто разположени разнородни къщи.
Едно дете му посочи жилището на кмета на площада. Представи се с картата си на името на Дьони Лампроа и каза, че търси къде е живяло семейство Гийомон. Кметът беше прекалено млад, за да ги е познавал, но всички тук бяха запознати с драмата на Колери.
В Солон, както и на други места, не беше никак лесно да изтръгнеш информация ей така, набързо, на прага на вратата. Небрежната бързина, присъща на Париж, тук не играеше. И Адамсберг се озова с лакти, опрени на покрита с мушама маса, пред чашка ракия, в пет часа следобед. Тук носенето на арктическа ушанка в закрито помещение не правеше впечатление на никого. Кметът беше с каскет, жена му - със забрадка.