Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Случайно срещнах Хения отвъд морето, в Ларнат. Поприказвахме си. Тя ми разказа какво става в Съвета след последната ни среща, както и за твоите тревоги.
— Тези тревоги скоро ще бъдат наши. Опитах се да свикам заседание, но времето и разстоянията са против нас. Надирил отказва да дойде. Опасявам се, че повече няма да се отдели от Зайл и Голямата библиотека.
— За човек възрастта му е преклонна — меко отбеляза Тенсор.
— Така е. Оставаме само аз, ти, Нелиса, с която никога не сме постигали съгласие. Тилан, разбира се, който не би пропуснал възможността да ме свали от поста — неприязнено промълви Мендарк, — зейнката Хения. Но тя ще си стои настрана както винаги. Съмнявам се, че Уистан би могъл да пътува през планините до пролетта. Орстанд е от другата страна на морето, останалите са толкова далеч, че нямаме никаква полза от тях. Върнахме се към старите си щуротии — воюващи градове и държавници, и отново настъпва тиранин, който ще ни смаже.
— Игър не е просто поредният войнствен пълководец. За твое добро ще е да не го подценяваш. И това е една от причините да се отправя на изток. Исках да се посъветвам със своите събратя аакими, дори да ги помоля за помощ, но те са далеч оттук и няма какво да направят. Помайвах се, когато трябваше да бъда чевръст, и изтървах сгоден случай. Но макар че трябваше да прекоси морето, един вестоносец се добра до мен с новина, която ти, стари друже, някак не желаеш да споделиш. Предпочиташ първо да научиш какво ми е известно, за да прецениш какво да ми кажеш.
Мендарк явно се смути, защото заусуква — в подобни моменти прибягваше до пищни слова:
— По този въпрос интересите ни може и да не съвпадат напълно, но в такива времена е редно да търсим път към укрепване на дружеските връзки, вместо да се гризем като кучета заради дреболия.
— Мендарк, не ми говори като пратеник на някой владетел! Огледалото на Аакан не е дреболия. То е наше, откраднаха ни го в древността. Твърде добре знаеш колко дълго и упорито го издирвахме. Не сме се отказвали от правата си над него. Огледалото ще ни освободи. Самата мисъл за Великия предател ни лишава от решимост. Едва когато Рулке бъде премахнат завинаги, ще се върнем към разцвета, постигнат преди Прочистването.
„Ох, какъв глупак си — мислеше си Мендарк. — Ако ще да вървя към заника си, поне това знам. Твоята гордост води аакимите към бездната и ще повлечете със себе си цял Сантенар. Откажи се от неосъществимите си мечти. Наричат го и Лъжовното огледало, защото е измамна, опасна вещ“.
Нищо не каза на глас и Тенсор прие мълчанието му за сговорчивост.
— Ние — аакимите, няма да се пазарим. Ако ми се противопоставяш в това, значи си мой враг. — Тонът му се промени. — А и за какво ти е всъщност? За какво се надяваш да ти послужи?
— Ялкара успя. Направи смятаното от всички за немислимо — намери проход през Възбраната.
— Нима се сравняваш с нея? Поне от това зло се избавихме.
— Игър настъпва — напомни Магистърът, — но срещу кого? Макар че е тиранин и пълководец, поставил си е по-значима цел. Иска да се разправи с мен или да отмъсти на някогашната тъпота на Съвета, заради която толкова дълго бе осакатен. Той е силен, а моят късмет се изчерпва. Уплашен съм, Тенсор. Това стъписва ли те? Защо се чудиш, че съм готов да грабна всяко оръжие, което ми е подръка? Аз — Мендарк, съм уплашен. Наближават огромни премеждия и Сантенар ще се преобрази. Но кой ще му придаде новия облик?
Тенсор се усмихна замечтано.
— Да, съвпадение, кулминация за нас… — Опомни се. — Какво знаеш за крадлите?
— А ти какво чу?
— Някой проникнал във Физ Горго и откраднал много ценна вещ от Игър. Предполага се, че е Огледалото на Аакан. Онази, която го отнела, била преследвана през половината Мелдорин, но попаднала на някого от твоите хора.
— Общо взето, вярно е. Били са две. Едната е пленена. Другата избягала, след като ги заварил Игър.
— Не е за вярване. Друго има ли?
— Знам името на избягалата. Може би я познаваш, защото е от Банадор — Каран. Дребничка, млада, червенокоса.
Тенсор беше потресен.
— Убеден ли си? Не може да бъде!
— Талия ми съобщи, значи е истина. Е, познаваш ли я?
— Ако е тя, познавам я добре. Баба й — обичната ни и свършила трагично Мантил, беше от аакимите. Сам знаеш колко рядко някой от нас се обвързва с човек извън нашата раса. Смесването на расите обикновено има злощастни последици, както се случи и в рода на Каран, макар че така тя се сдоби с дарба. Връзките на този род с нас са от хилядолетие, тя живя в Шазмак. Не! Невъзможно! Бездруго такава задача е прекалено тежка за нея. Каран не може да се мери с Игър нито в неговата твърдина, нито другаде. Силата й не е в това.