![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/2/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
Свещен пламък.
Лорн нае само четирима мъже през тези седмици.
Дуайн — червенокос гигант с гръб, осеян с белези, бивш ковач в армията на Ансгорн, преди да бъде пратен на каторга. Йерас — разузнавач, който с прерязано гърло и с връх на стрела, забит в лявото око, беше оставен — смятан за мъртъв — в края на една самоубийствена експедиция в Сивите степи. Ериад — един привлекателен рус младеж, който мечтаеше само за възвишени дела и героични победи.
И Логан.
Логан дойде една вечер с меч на хълбока, като водеше кобилата си. Мълчалив, той сякаш не се доверяваше на нищо и едва отговаряше на въпросите, които му задаваше Лорн. Разговорът протече зле, толкова зле, че той вече си тръгваше, когато Вард го повика отново.
— Изчакайте за момент!
По-скоро доволен, че Логан си тръгва, Лорн учудено погледна стария ковач.
— Наемник? — попита Вард.
— Да — отговори Логан.
— От колко време?
— Почти откакто се помня.
— Зачитате ли Кодекса?
Логан повдигна ръкава си и показа белега, направен с нагорещено желязо на китката му, който носеха всички наемници, които полагаха клетва да упражняват отлично професията си според повелите на смелостта и на верността към Кодекса на желязото.
Вард си придаде замислено изражение, после каза:
— Двата меча за показ ли са?
Въпросът беше предизвикателен, но Логан остана невъзмутим.
— Не.
Друг на негово място щеше да извади оръжията си, за да покаже уменията си.
Но не и той.
Тогава Вард се усмихна. И без да се допита до Лорн, каза:
— Бъди тук утре на разсъмване.
Наемникът кимна, преди да тръгне, без да благодари и без да се сбогува.
— Сигурен ли си? — попита Лорн, докато гледаше как Логан се отдалечава в двора.
— Убеден съм.
В погледа на наемника беше видял болка, която му беше много позната. Този мъж търсеше изкупление.
— Обаче — добави той — не харесвам Ериад.
Лорн направи гримаса.
— Е! Мечтае прекалено за слава, какво от това? Млад е.
— По-млад е само с пет години от теб.
— Преди пет години аз също мечтаех за слава.
Лорн помръкна, като се замисли за това какъв беше и какъв никога повече нямаше да бъде.
Старият ковач помърмори малко.
Смутен, че без да иска е събудил лоши спомени, той се прокашля и каза:
— Е, добре, аз ти оставям Ериад, а ти ми оставяш Логан…
Лорн прие.
— Какво мислиш за другите?
Вард бързо помисли, преди да отговори:
— Харесвам Дуайн. На него бих му се доверил. Що се отнася до Йерас, не съм толкова сигурен. Дори и с едно око, струва ми се, че е видял смъртта прекалено отблизо.
— А Лиам?
— За този не се колебай. Направи го свой лейтенант.
Глава 10
Ден след ден животът в Черната кула ставаше все по-организиран.
Първите ониксови гвардейци се опознаваха и побратимяваха, с изключение на Логан, който често предпочиташе да стои настрана. Вечер, когато всички се събираха около лагерния огън в края на изтощителен работен ден, той мълчеше и се измъкваше незабелязано, след като поздравеше компанията с кимване на глава. Вечерите бяха приятелски и често весели, хранеха се под открито небе, до главната кула. Седнали на скелето или върху торби гипс, Лорн и неговите хора ядяха, пиеха и говореха, както говорят хората, когато се откриват едни други, разказваха поред всякакви спомени, задаваха въпроси, споделяха.
Дарил слушаше очарован с огряно от огъня лице и понякога прегаряше парчетата месо, които беше натоварен да наглежда. Възхищението му към Лорн си оставаше непокътнато, но той направо обожаваше Вард, чиито смешни истории и епични разкази го очароваха: в неговите очи старият ковач беше нещо като полубог, дошъл направо от героичните времена. А и другите изпитваха почти същите чувства, впечатлени от неговата значимост и опит, но и успокоени от мрачната му скромност и искреността му. Наричаха го „Старият“ със смесица от уважение и обич. Това се хареса на Вард, който ги остави да го наричат така, до степен, че дори Лорн се изненадваше, че понякога и той го нарича така.
Старият се ползваше със специален статут, който никой не оспорваше: той беше привилегированият довереник на Лорн. Но следвайки съвета му, Лорн избра Лиам за своя дясна ръка. И не съжали. Ветеранът беше строг и точен, можеше да му се има доверие и беше ефикасен. Даваше мнението си само по веднъж и след това изпълняваше заповедите, без да ги обсъжда. Дискретен и усърден, той беше способен да поема инициативи. При това беше наблюдателен и докладваше на Лорн всичко, което той трябваше да знае, което означаваше, че не му докладваше всичко. Съвършеният лейтенант.