Върховното кралство [Рицарят]

Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:

Името му бе Лорн Аскариан.ЕДИН МЪЖНякои казват, че с него дойде нещастието.ЕДНО КРАЛСТВОДруги, че е негова заслугата за спасението.ЕДНА СЪДБАВъв вените му течеше черната кръв на обречените герои.Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.

Перейти на страницу:

— Е, и какво?

Вард взе думата:

— Сарн може би лъже, като казва, че не е познал мъжете, които са го заплашили. За да избегне преследване. Ако се съгласи да свидетелства…

— Не — каза Лорн. — Той и така вече направи достатъчно.

Замълчаха и се обърнаха към майсторите и работниците, които си прибираха нещата, опаковаха инструментите си и един по един напускаха строежа. Някои приятелски и смутено махаха за сбогом на гвардейците. Повечето тръгваха бавно, с наведени глави, като победен гарнизон, който отстъпва укрепено място на врага.

— Срам ги е, че си тръгват — отбеляза Лиам.

— Те знаят много добре, че правеха много повече от строеж на кула — каза Лорн.

В известен смисъл това си беше една малка победа.

— Тогава не ги оставяй да си тръгнат — каза Вард. — Задръж ги. Или поне им предложи да продължат строежа. Някои ще приемат. Ще дойдат и други може би.

— Без главен майстор?

— Все ще намерим някого…

— Наистина ли? Къде? И кога? — ковачът искаше да отговори, но Лорн не му даде време. — А и дори да продължим строежа, мислиш ли, че ще мине много време, преди Андара да убие някого? Една девойка вече е била изнасилена, Вард. Тези типове не се шегуват.

— И точно затова трябва да нападнем! Повярвай ми, Андара принадлежи към човешки вид, който познава само един закон — закона на по-силния.

Лорн наблюдаваше своите гвардейци. Всички, с изключение на Лиам, подкрепяха Старият и той почувства тяхното разочарование, когато каза:

— Ще намеря решение. Но за сега няма да правим нищо.

— По дяволите, Лорн! — възпротиви се Вард. — Не можеш…

— Мога! — ядоса се Лорн. — Мога! И го правя! Трябва ли да ти припомням кой командва тук?

Вбесен, Вард стисна юмруци, но успя да се въздържи.

— Аз… — започна той — не разбирам как можеш толкова бързо да се признаеш за победен.

— Кой ти е казал, че се признавам за победен?

— Във всеки случай прилича на това.

При тези думи ковачът се обърна и си тръгна.

— Къде отиваш? — попита го Лорн.

— Да пия! — отговори Вард, без да се обръща.

Прекоси двора с тежки стъпки и напусна Черната кула, мърморейки.

Лиам погледна Лорн въпросително.

— Остави — каза Лорн. — Познавам го. Ще се върне, когато се успокои.

* * *

В края на следобеда, неспособен да се съсредоточи, Лорн затвори тежкия том със закони, който се опитваше да чете, и повика Лиам, който дойде почти веднага.

— Да?

— Ста…

Лорн се поправи:

— Вард върна ли се?

— Не.

Лорн въздъхна, измъчван от зараждащата се тревога. И докато обличаше черната си ризница, каза:

— Намери го. Не може да е отишъл далеч. Сигурно ще го намериш в първата срещната кръчма.

После, като помисли, добави:

— Или по-скоро в онзи хан, където има навика да ходи…

— „Грифонът“?

— Да, този. Започни оттам — препаса сканда си. — Аз отивам в Кралските архиви за час-два.

Лиам кимна.

Черната кула беше напълно спокойна и потънала в тишина. Загрижен, недоволен, Лорн с удоволствие потъна в оживлението на улицата и с бърза крачка стигна до Архивите, прекосявайки квартала на червените павета, без да го е грижа с кого се разминава, нито пък — евентуално — кой го следи.

Като цяло Вард беше прав. Ониксовите гвардейци не можеха да стоят така, без да направят нещо. Трябваше да контраатакуват и да ударят Андара с риск бързо да изгубят малкото доверие, което започваха да печелят сред населението. Черната кула беше породила крехка надежда сред жителите на Червените павета — надеждата за възстановена кралска власт и справедливост. Но сега, когато строежът ѝ беше преустановен, можеше да се превърне в неизпълнено обещание и да даде основание за недоволство на циничните и на суеверните — затворничка в собствените си скелета като окуцял кон, хванат в своя хамут. И все пак Лорн знаеше, че все още беше прекалено рано да ударят Андара, прекалено рано беше да го предизвикват. Този ден беше близо, но още не беше дошъл.

Сибелиус го прие любезно и изслуша разказа му за прекъсването на строежа и за спречкването с Вард. Беше съгласен с него, че добре е сторил, като не се е изправил веднага и директно срещу Андара — грешка, към която несъмнено началникът на стражите е искал да го подтикне.

— Вие сте Пръв рицар на кралството. Знаете, също като мен, че това ви защитава. Няма да се изненадам, ако префектът Йоргаст му е забранил да ви напада лично. Обаче Андара несъмнено смята, че има право да се защитава и сигурно чака само едно: вие да нанесете първия удар. Което означава, че ако вие ударите, трябва да го направите достатъчно умело, за да не може той да ви отвърне законно.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?