Върховното кралство [Рицарят]

Лорн му махна да дойде при тях.

— Кой е той? — попита Вард.

— Лиам. Първият ми новобранец. Всъщност след теб.

Лорн ги представи един на друг и Лиам не можа да прикрие смущението си, когато разбра кой стои пред него. Рейк Вард беше не само ковачът на Върховния крал, този, който изработваше неговите оръжия и доспехи, този, от когото — до голяма степен — животът на Ерклант II беше зависил на бойните полета. Той беше и другар по оръжие на краля в няколко войни — героични и славни — в началото на неговото царуване.

Като разбра какво става, Вард приятелски и съучастнически намигна на Лиам.

— Всичко е наред — каза той, добродушно усмихнат. — Щастлив съм да се запозная с теб.

— За мен… за мен е чест.

— Ще ти мине след няколко чашки… А този? Друг новобранец?

Вард сочеше Дарил, който се приближаваше — грейнал и любопитен — с Исарис в ръце.

— В известен смисъл — отвърна Лорн. — Прави ми компания от няколко седмици и не мога да се оплача от него. Другият е Дарил — моят… оръженосец.

— Здравей, Дарил.

— Добър ден, месир.

Котето се измъкна от ръцете на момчето и отиде да види каква беше тази нова каруца и новият кон, който я теглеше.

Лорн хвана Вард за ръката.

— Ела. Ще ти покажа ковачницата. Или по-скоро това, което е останало от нея.

Те се отдалечиха.

Опряна на крепостната стена, ковачницата беше напълно изоставена, както и всичко останало в Черната кула. Стояха стените и няколко греди, покривът отдавна се беше срутил.

Със скръстени ръце и рамо, опряно на рамката на вратата, Лорн гледаше Вард, докато той обикаляше ковачницата, като прескачаше боклуци и храсталаци, разглеждаше огнището, чийто комин все още храбро се извисяваше. Лорн използва това време, за да разкаже на Вард основните неща. Разказа му за Сибелиус, за Андара, за префекта Йоргаст и за това, което знаеше за живота в квартала на червените павета. Вард слушаше мълчаливо, без да прекъсва своя оглед. Накрая хвърли презрителен поглед към наковалнята, покрита с ръжда и бръшлян, който се виеше сред развалините.