В името на любовта

— Ето, вземи, Ланселот. Покажи на жените на какво е способен един благороден рицар.

— Ще се въздържа.

— Не гледай към мен – предупреди го Джейд. – Аз имам фобия от змии.

— Аз пък мразя змиите – сгърчи лице Чаз.

Джорджи протегна ръка към Брам.

— О, подай ми го. Аз ще я извадя.

— Това се казва смело момиче! – Брам й връчи пръта с мрежата.

Докато Джорджи го вдигаше, се появи Лора, следвана от Рори, която затвори мобилния си телефон и хукна към ръба на басейна. Токчетата на безбожно скъпите й сандали „Гучи” отекваха силно по бетона.

— Това гърмяща змия ли е?

— Със сигурност. – Брам погледна към Рори, сетне протегна ръка към Джорджи. – Скъпа, какво правиш? Дай това на мен. За нищо на света няма да позволя да се разправяш с опасни влечуги.

Джорджи сподави усмивката си и му подаде пръта. Брам стисна зъби и внимателно го протегна над басейна. Мег и Пол се появиха в разгара на акцията. Мег от време на време му подхвърляше по някой съвет. Змията засъска и се сви на кълбо, но след упорити усилия Брам успя да я събори от дъската в мрежата. По гърба му се стичаше пот, докато я носеше към задния край на имота, където изсипа влечугото отвъд каменната стена.

— Прекрасно! – възкликна Рори ехидно. – Сега може да пълзи из моя двор, докато порасне още повече.

— Съобщи ми, ако това стане – посъветва я Брам. – Веднага ще дойда и ще се погрижа за безопасността ти.

— Трябваше да я убиеш – отбеляза намусено Ланс.

— И защо? – възмути се Мег. – Само защото се държи като истинска змия?

Джорджи реши, че трябва да изясни нещо, и след като Рори също беше тук, не беше зле да го стори сега, колкото и да е неловко.

— Знаеш ли, Рори… Всички тези чаши, с които Брам не се разделя, всъщност са пълни със студен чай.

Брам я изгледа втрещено, като че ли си бе изгубила ума. Останалите последваха примера му.

— Казвам го само за да знаят всички, че ти вече не пиеш – додаде тя смутено. – Отказал си цигарите преди пет години, а в пакетчето в кухнята, на което пише „Сушен риган”, наистина има само риган. Колкото до наркотиците… открих няколко шишета с витамини „Флинтстоун” и „Тиленол”, но…

— Не пия витамини „Флинтстоун”!

— Добре де, „Уан а Дей”. Както и да е. Ако хората знаят, че ти вече не си някогашното лошо момче, пълно с пороци, ще престанат да ме смятат за луда, задето съм се омъжила за теб. – И додаде наум: „А Рори може би ще се съгласи да финансира „Къща на дървото”. Новопридобитият й пресметлив мозък тиктакаше като часовник.

Брам най-сетне зацепи.

— Ти беше наистина луда да се ожениш за мен, но аз се радвам.

Двамата се прегърнаха като влюбени съпрузи, но съдейки по смръщените му вежди, той не беше особено доволен от нея.

— Моят герой – промълви тя и го потупа нежно по гърдите.

— Ти си прекалено добра за мен, скъпа.

— А как сте вие двамата? – зададе Лора на Ланс въпроса, който несъмнено измъчваше всички. – Имате ли някакви симптоми?

— Малко сме замаяни от часовата разлика, но иначе сме напълно здрави – отвърна Джейд.