В името на любовта

— Говореше с дъщеря си. С единственото си дете.

Пръстите му се стегнаха около чашата за кафе, оставена от Джорджи.

— Много добре зная коя е тя.

— Винаги съм мислила, че баща ми е неудачник. Харчеше безразборно и не можеше да се задържи на нито една работа, но нямаше ден, в който да не ни прегърне и да не ни увери колко много ни обича.

— Ако намекваш, че не обичам дъщеря си, много грешиш. Ти нямаш деца и не можеш да разбереш какво означава да си родител.

Лора имаше четири прекрасни племенници, затова имаше отлична представа за родителската любов, но нямаше смисъл да продължава този спор. Трябваше веднага да замълчи, ала езикът й отказваше да се подчини на мозъка.

— Не разбирам как може да си толкова студен и дистанциран с нея. Не можеш ли просто да се държиш като баща?

— Очевидно не си подслушала всичко както трябва, иначе щеше да знаеш, че точно това правех.

— Като й държиш лекция и я критикуваш? Ти не одобряваш желанието й сама да определя кариерата си. Не харесваш избора й на мъже. Какво точно харесваш в дъщеря си? С изключение на способността й да печели пари?

Лицето му почервеня от гняв. Лора не знаеше кое я шокира повече. Тя сама бе разрушила всичко, което с толкова труд бе изградила през годините. Трябваше незабавно да го умолява за прошка, но толкова й се гадеше от самата нея, че не можа да намери правилните думи.

— Току-що прекрачи границата – процеди Пол.

— Зная. Аз… не биваше да казвам всичко това.

— Дяволски си права, не биваше.

Но вместо да избяга от него, преди да е надробила още по-голяма каша, краката й упорито отказваха да помръднат.

— Никога не съм разбирала защо вечно си недоволен от нея. Тя е фантастична жена. Може и да няма много добър вкус за мъже, макар че трябва да призная, че Брам е приятна изненада, но… Джорджи е топъл и щедър човек. Колко са актьорите, които се опитват да облекчат живота на хората около тях? Умът й сече като бръснач, а интересите й са разностранни. Ако тя беше моя дъщеря, щях да й се радвам и да я обичам, вместо да се държа така, като че ли тя постоянно се нуждае от превъзпитание.

— Не разбирам за какво говориш – рече Пол, но Лора виждаше, че отлично разбира.

— Защо двамата понякога просто не излизате заедно? Само за да се позабавлявате. Да направите нещо, което не включва работа. Да поиграете на карти, да поплувате в басейна.

— А може би да отидем и в Дисниленд? – подметна саркастично той.

— Защо не? – парира тя.

— Джорджи е на трийсет и една, а не на пет.

— А правил ли си всички тези неща с нея, когато е била на пет?

— Майка й току-що бе починала и не ми беше до забавления и Дисниленд – сряза я той.

— Сигурно е било ужасно.

— Винаги съм се старал да бъда най-добрият баща за Джорджи.

Лора видя в очите му искрена болка, но това не събуди съчувствието й.

— Ето какво ме притеснява, Пол… След като аз не разбирам колко много я обичаш, тя как ще го разбере?

— Достатъчно. Повече от достатъчно. Ако това е цялото ти уважение, което изпитваш към професионалните ни отношения, може би не е зле да ги преразгледаме.