В името на любовта

— Шегуваш се.

— Не е така, както тя се опитва да го представи – побърза да се намеси Джейд. – С Ланс обсъждахме хуманитарна мисия. Джорджи, всички ние трябва да се постараем да мислим глобално, а не само за себе си.

— Още не съм се издигнала до такива духовни висини.

— Нито пък аз – присъедини се Брам. – Освен това двамата с Джорджи планираме пътуване до Хаити. Ще доставим лекарства и храни.

Джейд искрено се развълнува.

— Наистина ли? Това е фантастично! Готова съм да помогна с каквото мога.

— Като за начало изчезни от спалнята ми! – озъби й се Джорджи.

Джейд изглеждаше едновременно великолепна и оскърбена.

— Смятам, че си прекрасен човек, Джорджи, и искрено съжалявам, че толкова те наранихме.

— Не съм наранена, тъпи клоуни такива! Бясна съм!

— Признавам, че имаш право да се сърдиш, Джорджи. Осъзнавам, че това, което ти предлагаме двамата с Ланс, навярно звучи налудничаво, но нека въпреки това го направим, по дяволите! Да покажем на света, че жените притежават много повече здрав разум от мъжете.

— Едва ли, ако се съди по мен! С бившия ми съпруг имахте любовна връзка зад гърба ми, той излъга пред журналистите за мен, а ти искаш да живея с вас в нещо като „алтруистична тройка”? Няма да стане.

Огромните, кадифени като на сърна очи на Джейд се превърнаха в два бездънни кладенеца на тъга и печал.

— Казах на Ланс, че си твърде съсредоточена върху себе си и своите интереси, за да помислиш за благото на другите.

— Е, мисля, че прекалихте. – Брам разтвори широко вратите на терасата зад тях. – Беше ми интересно да побеседваме, но се боя, че Джорджи едва се сдържа да не повърне.

Този път Ланс и Джейд не протестираха.

— Забавна двойка – отбеляза Брам, докато заключваше вратите зад гърба им. – Малко прекалено напориста, но доста смешна.

Джорджи се насочи към банята.

— А що за картинка представлявам аз! – избухна тя. – Гола, увита с един чаршаф, с коса, стърчаща на всички посоки! Дори не съм си измила зъбите. Джейд може да ме затъмни, при това без дори да се старае!

— Май трябва да проявявам повече чувствителност към жалките ти проблеми със самоуважението – поклати глава Брам, следвайки я по петите. – Ще се накажа за проявеното нехайство, като те завлека обратно в леглото и се постарая с все сили да се превърна в мъжа на твоите сексуални фантазии.

— Или няма да се превърнеш – тросна се тя и се стъписа, като видя отражението си в огледалото. Нищо чудно, че се взираха така в шията й. Отпред се мъдреше огромна тъмносиня смучка. Докосна я с върха на пръстите си. – Много ти благодаря за това.

Той плъзна пръст по извивката на рамото й.

— Исках да съм сигурен, че Ланс няма да забрави кому принадлежиш.

Джейд грабна ядосано четката си за зъби. Жените не бяха ничия собственост. Особено тя! Все пак й стана приятно да чуе, че Брам отново е действал за нейно добро. Това, което не й харесваше, беше откритието, че той имаше много по-малко пороци, отколкото я бе оставил да вярва. Възнамеряваше съвсем скоро да си поговорят сериозно по въпроса.