В името на любовта

Брам реши, че с изключение на Чаз, той е единственият от всички присъстващи, доволен от карантината. Снощи възнамеряваше да се залепи за Рори, но планът му бе осуетен от появата на Ланс. Сега, по волята на съдбата, имаше на разположение остатъка от уикенда да я приклещи някъде насаме, тъй като Рори не можеше да го избягва вечно.

Заради хеликоптерите и инцидента със змията никой не искаше да плува в басейна. Неколцина от гостите се бяха събрали в кухнята и Брам забеляза, че Джорджи отново се е въоръжила с видеокамерата. Като я видя, Чаз тутакси се наежи и Брам побърза да се намеси.

— Джорджи, защо не отидеш да се упражняваш като интервюираща с Лора? Жена агент сред холивудските акули и така нататък.

— Не желая да говоря с Лора. Искам отново да побеседвам с Чаз.

— Иска да ми досажда само защото чистачките не са тук – изехидничи Чаз. – Тя много обича да говори с тях.

За Брам беше необичайно да се чувства като единствения зрял човек в стаята.

— Тогава какво ще кажеш да вземеш интервю от Арън? – попита той, впечатлен от собственото си благоразумие.

— Не ми е интересно да разговарям с мъже – отряза го Джорджи. – Всъщност добре, ще интервюирам теб.

— Накарай го да си свали дрехите – посъветва я Мег откъм кухненската маса. – Това ще внесе пикантна нотка.

— Блестяща идея – охотно я подкрепи Брам. – Да вървим в спалнята.

Джорджи най-сетне си спомни за ролята на любяща съпруга.

— Не ме изкушавай така, когато наоколо гъмжи от народ.

В съзнанието на Брам се мярна серия от порнографски сцени. Кой би могъл да предположи, че Джорджи се бе превърнала в истинска лъвица в леглото? В началото сексуалната й властност го възбуждаше. За разлика от другите жени, тя не даваше и пет пари за неговите желания, а това още повече го разпалваше. Сексът в този фиктивен брак се оказа много по-забавен и неустоим, отколкото можеше да си представи. Толкова неустоим, че започваше малко да се притеснява. В живота му имаше място само за един човек и това бе самият той. Чаз беше само едно изключение.

В късния следобед батериите на мобилните телефони и лаптопи на всички гости се изтощиха. Само Рори, която имаше зарядно устройство и втори мобилен телефон, предвидливо оставени от асистентите й в пакета до задната порта, продължаваше да работи. Лора обяви, че без телефон е все едно да остане без въздух, и помоли Джорджи да изпее нещо, но в къщата нямаше пиано и Джорджи отказа. Независимо че Брам обичаше да я дразни за ролята й в мюзикъла „Ани”, той обичаше да я слуша как пее, защото Джорджи притежаваше плътен и силен глас, зареден с неизтощима енергия. Замисли се дали да не я изненада, като й купи пиано.

Джейд се усамоти в библиотеката с книга по международна икономика. Джорджи и Арън изчезнаха някъде, а останалите се оттеглиха в частния киносалон. Брам се запъти към кабинета си с обичайната чаша със студен чай, доста по-безобидна пристрастеност от предишните му.

Взе сценария, изпратен от агента му. Заради шумотевицата около женитбата му, напоследък имаше по-малко време да чете сценарии, но ролите, които му предлагаха, бяха все същите: на плейбой, на жиголо и понякога на наркодилър. Не си спомняше кога за последен път бе получил свестен сценарий. След като прочете няколко страници, разбра, че и този по нищо не се отличава от останалия боклук. Отчаяно му се искаше да запали цигара, но вместо това отпи голяма глътка от чая, провери електронната си поща и се върна в къщата, за да се заеме най-после с истинската си работа за деня.