В името на любовта

Вратата зад нея се отвори. Джорджи чу обичайното подрънкване на ледени кубчета и долови уханието на дъжд.

— Не очаквах да стане така, когато я поканих в къщата. Наистина съжалявам.

Спонтанното и искрено извинение малко потуши гнева й.

— А какво точно очакваше да стане?

— Виж, бях ядосан. – Той говореше тихо, за да не чуят неканените гости в съседната стая. – Откъде изобщо се взе този тип? Не можех да понеса мисълта, че Джейд го чака в колата, изпълнена със съжаление към теб, въобразявайки си, че си толкова съсипана от великата им любов, че нямаш смелост да я погледнеш в шибаните очи. Това наистина ме изкара от нерви.

Казано така… При все това дразнещият му властен маниер толкова напомняше на бащиния й.

— Все пак не ти трябваше да вземеш това решение.

— Но ти нямаше да го сториш. – Брам започна да разкопчава копчетата на мократа си риза. – Писна ми да се свиваш уплашено всеки път щом се спомене името й. Къде ти е гордостта? Престани да вярваш, че тя е по-добра от теб.

— Аз не…

— Да, вярваш. Джейд може и да е по-добра в някои неща. Със сигурност умее много по-добре от теб да краде чужди съпрузи. Личността на Джейд, нейният характер или постъпки нямат нищо общо с теб. Порасни най-сетне и започни да живееш добре в собствената си кожа.

— Точно ти ли ме съветваш да порасна?

Но той не бе свършил с мъчението.

— Джейд и Ланс са родени един за друг. Той е точно толкова неподходящ за теб, колкото и…

— Колкото и ти?

— Точно така. – Брам отпи голяма глътка от чашата си.

— Благодаря за психологическия анализ.