В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Рори отвори мобилния си.
— Дайте ми списък на всичко, от което имате нужда. Един от помощниците ми ще го набави и ще го остави до портичката в задната ограда.
Ланс тупна Пол по рамото.
— Радвам се да те видя отново. Най-после имаме възможност да споделим новините.
На Джорджи й се повдигаше от тази дружеска среща, затова понечи да си тръгне, но отговорът на баща й я накара да застине на място.
— Боя се, че няма какво да си кажем, Ланс.
Бившият й съпруг се смути и очевидно не знаеше какво да отговори.
— Пол… – заекна той, – случилото се беше много тежко за всички, но…
— Нима? – изви саркастично устни баща й. – Доколкото ми е известно, тежко беше единствено за Джорджи. Ти, изглежда, си се устроил чудесно.
Ланс доби наранен вид, а порцелановото чело на Джейд се смръщи. Джорджи беше трогната.
— Продължавай, татко. Нямам нищо против.
— Но аз имам – отсече Пол и се отдалечи.
Едното ъгълче на устата на Брам се изви леко.
— Не разбирам. Татко беше в такова добро настроение, когато снощи се уговаряхме да отидем за риба.
Джорджи го изгледа изпитателно. Откога Брам се бе превърнал в човек, на когото тя можеше да разчита? Колкото до баща й… Дали се държа с Ланс студено и дори грубо заради дъщеря си, или за да утеши наранената си гордост?
Тя отдели доста време на прическата и грима си, но предпочете да облече обикновени джинси и бяла тениска, за да не изглежда сякаш полага особени усилия за външността си. Когато слезе долу, завари гостите си седнали край масата за закуска да похапват различни зърнени закуски и мъфини и едновременно да говорят по мобилните си телефони. Чаз стоеше край печката и приготвяше яйца по искане на гостите. Ланс помоли за един омлет от белтъци. Седнала до него, Джейд прекъсна разговора си, за да си поръча гореща вода за билковия си чай. Над главите им забръмча хеликоптер. През стъклените врати Джорджи видя Пол да говори с някого по мобилния си. Лора седеше в трапезарията с бележник на коленете и притиснат до ухото телефон. Край кухненската маса Рори драскаше припряно някакви бележки върху полето на първата страница на „Лос Анджелис Таймс”. Мег, кацнала на високо столче край плота, полагаше огромни усилия да убеди майка си, че е добре и се чувства прекрасно.
Брам донесе от гаража кашон с бутилки с минерална вода. Вдигна поглед към тавана, когато се чу бученето на втори хеликоптер. И двата закръжиха над къщата.
— На света няма друг бизнес като шоу бизнеса – промърмори той.
Новините се бяха разнесли много по-бързо, отколкото очакваха. Джорджи си представи как от отворената врата на хеликоптера виси фотограф, насочил телеобектив към къщата им, рискувайки живота си, само и само да я снима заедно с Ланс и Джейд. Колко ли щеше да донесе подобна снимка? Несъмнено шестцифрена сума.
Наля си кафе и излезе на терасата. Тук шумът на хеликоптерите беше по-силен. Баща й, облегнат на една от витите колони, я видя и побърза да приключи разговора си. Двамата се втренчиха изпитателно един в друг. Зад очилата без рамки очите му изглеждаха уморени. Може би, когато е била дете, отношенията им са били по-прости и непринудени, но Джорджи не помнеше. Все пак той е бил двайсет и пет годишен вдовец, принуден сам да отгледа и възпита дъщеря си. Пръстите й се стегнаха около чашата.
— Продължаваш ли да раздаваш автографи като Ричард Гиър?
— Вчера дадох един.
Започнаха да го молят за автографи, когато косата на Пол се прошари със сребристи нишки. Отначало той се опитваше да обясни, че не е Ричард Гиър, но хората невинаги му вярваха, а някои дори правеха язвителни коментари за надутите и самозабравили се кинозвезди. Накрая Пол реши, че не прави услуга на Гиър, като ядосва феновете му, и започна да раздава автографи.
— Хващам се на бас, че е била жена – усмихна се Джорджи – и че се е влюбила в теб в „Офицер и джентълмен”. Крайно време е публиката да се осъзнае. Това не е най-добрият ти филм.
— Вярно е. Удивително е, че са забравили „Изневяра” и „Измамата”.
— Ами „Чикаго”?
— Или „Първичен страх”.
— Не. В него Ед Нортън ти отмъкна наградата.
Баща й се усмихна и двамата се умълчаха. Неутралните теми се изчерпаха. Тя остави чашата с кафе върху масичката с фаянсови плочки и се опита да се държи като зряла жена.
— Оценявам това, което каза на Ланс преди малко, но вие двамата имате свои отношения. Не би било редно да ги разваляте заради мен.
— Наистина ли смяташ, че ще продължа приятелството си с него след всичко, което ти причини?
Разбира се, че не. Баща й твърде много се грижеше за имиджа й, за да допусне да го видят с Ланс Маркс.