Черните банкери

— Чудесно.

Мойсеев се засуети около котлона, започна да запарва пресен чай.

Александър изчакваше да покаже документа, който носеше, не искаше да разочарова стария човек. Ще рече: ей го, пак е дошъл по работа, а не просто да ме навести.

Чаят с малиново сладко се оказа много вкусен. И чашката дойде на място. На Турецки му беше приятно да слуша тихия глас на Мойсеев, получи се хубав разговор между стари приятели.

— Знаеш ли кое ме вдигна от леглото? Получих писмо от единия син близнак.

— Какво пише?

— Пак ме кани при себе си. Ама къде да вървя? Как ще свиквам тепърва с Израел? Москва е единствената ми любов, първата и последната. Макар понякога да ми става страшно — сам в жилището, ще умра — никой няма да знае…

— Господи, какви са тези мисли, Семьон Семьонич! Лично за мен винаги си най-необходимият и незаменим човек. Докато се пенсионирам, все ще тичам при теб за консултации.

— Приятно ми е да чуя. Е, какво има този път? — попита лукаво.

Турецки се засмя и извади от джоба си документите, свързани с продажбата на нефта. Мойсеев сложи очилата, чете дълго, мърда устни, най-накрая направи заключение:

— Решението на правителството е явно менте. А постановлението за квотата, изглежда, е напълно реален документ. И подписът е действителен.

— Благодаря ти, Семьон Семьонович. Какво щях да правя без теб?

— Попитай собственика на документа, той ще ти каже същото. Убеден съм.

— Собственикът е в неизвестност. Не мога да го хвана.

— Теб Сорокин ли те разстройва? Но, Саша, в Русия винаги е процъфтявало краденето от държавната хазна. Та това е наша национална черта.

— Как мислиш, може ли да се привлече под отговорност Сорокин?

— Едва ли. Ще се позове на фалшивото правителствено постановление. Може да се съди само собственикът на този документ. Той как се казва?

— Долгальов.

— Така-така, спокойно можеш да му лепнеш присъда, разбира се, ако не си спомни откъде се е сдобил с ментето. А може той да му е майсторът? Сега всички са грамотни. Всеки може да ти напечата пари, да подправи всякакъв документ. Какво да говорим, по наше време беше къде по-лесно да се работи… Не бързай да тръгваш! Дори не съм те погледал хубаво! Ех, младежи! Добре де, следващия път кога да те чакам?

— Пак ще намина. Слава ти праща горещ поздрав. Ще се постараем, може да успеем да те навестим преди Нова година. А ти, Семьон Семьонич, не се притеснявай, звъни, за бога, вкъщи, на работа. Винаги се радвам да те чуя и да помогна, ако трябва. Хайде, да тичам. Цялата седмица се прибирам вкъщи късно, сега ще се появя по-рано.

— Щастливец! Поздрави жена си, целуни дъщеричката.

— Благодаря, Семьон Семьонович. Бъди здрав, драги. Утре ще ти позвъня.