Черните банкери

— Добре, да се върнем на последната вечер — предложи Грязнов. — И тъй?

— Пристигнахме тримата с колата. Акчурин и Козлов влязоха в къщата, а аз извадих продуктите, пренесох ги в кухнята. Закарах колата в гаража. После също влязох вътре.

— Ами кучето? — напомни Грязнов.

— Забравих за кучето. Акчурин го взе със себе си. Когато пристигнах, рижата овчарка Мирта лаеше в къщата.

— Здрава ли беше?

— Да. Весела една, махаше с опашка, умилкваше се на стопанина.

— Какво по-нататък?

— Володя изпече пържолите, запари чай, опече картофи във фурната. Заедно с него сервирахме масата.

— А Акчурин с какво се занимаваше?

— Пусна телевизора, прегледа вестниците.

— Какво имаше на масата?

— Плодове и торта.

— Торта ли? — повтори Грязнов.

— Да. Акчурин много обичаше сладко. Имаше такъв комплекс от детството: обожаваше бонбони и пасти. И… в края на краищата реализира мечтата си. Володя, освен това ме предупреди да не пипам тортата му. Нека, вика, да остане за стопанина, още повече че има достатъчно сладки неща за чая. Имаше бисквити, бонбони, локум.

— Значи само Акчурин е ял от тортата?

— Да. Наистина той се опита да почерпи и нас, но аз не понасям тия мазни кремове. А Козлов… Не си спомням защо. Тортата се оказа голяма за домакина и той дори нахрани Мирта с нея. След вечерята си легнахме. Стопанинът в спалнята на втория етаж. Володя — в стаята на първия, а аз, както обикновено, на дивана в хола. На сутринта стопанинът дълго не ставаше, отидохме да го будим и го намерихме мъртъв, на килимчето до леглото му лежеше Мирта. Пипнахме я — също никакви признаци на живот. Това е всичко.

— Знаехте ли, че Акчурин взима наркотици?

— Не, дори не съм предполагал.

— А как повярвахте, че е починал от свръхдоза?

— Не ровя в чуждия живот. Не съм поп, не се е изповядвал пред мен.

— Как се развиха след това събитията в банката? — попита Грязнов.

— След смъртта на мъжа си Бережкова се обърка, но Козлов я подкрепяше морално, изказа се на събранието на директорите и заяви, че само тя може да заеме поста след смъртта на мъжа си, тъй като е осведомена във всички негови дела. Самият той стана нейна дясна ръка. Е, и от кабинета бързо мина в спалнята й. А после дойде крахът на банката, но тя продължаваше да работи, докато не се попиля всичко. Та това стана пред очите на всички. Буквално за един месец.

— А каква беше вашата съдба след смъртта на банкера?

— Не беше лоша. Козлов и Бережкова веднага претръскаха кадрите и за мен се намери ето това местенце. От което съм твърде доволен.

— Пазят ви като президента — забеляза Грязнов.