Черните банкери

Епилог

— Значи пак прочутата чеченска връзка? — попита Меркулов, докато по навик слагаше в уста поредния ментов бонбон.

— Няма съмнение — отговори Турецки, — но това не е най-главното.

— А кое е главното?

— Костя, казвам ти със сигурност, че дълго време всички ще сърбаме недалновидните, меко казано, а по-правилно — престъпните деяния на нашите политици. Сега Рустам Такоев всячески ще оправдава бандитските си действия и ще ги мотивира с интересите на голямата политика. И усещам, че ще успее. Защото самите ние — не точно ние с теб, разбира се, не и Слава Грязнов, а всички мръсни политици, всякакви черни банкери са създали в страната такава атмосфера, че всеки бандит успешно надява тогата на защитник на националните интереси. Извинявай за възвишения тон. Рустам вече твърди, че е обявил едва ли не хазават, „свещена война“, на крадците-чиновници, на бизнесмените и банкерите, които разграбиха трилионите, отпуснати от държавата за възстановяването на родната му Чечня. От една страна — така излиза. Наистина са ги разграбили! Но и самият Такоев не е патриот. Той е точно такъв, каквито са и те. Но не може да прости, че трилионите са му се изплъзнали. Не ги е получил той, бандитът. А всичко останало, Костя, се върти пак около „чеченските“ пари. Всички убийства и отвличания. На пръв поглед нашите фигуранти изглеждаха съвсем благопристойни. А като се вгледаш… — Турецки с омерзение махна с ръка.