Черните банкери

— Не знам. Не съм мислил за това.

— А не ви ли учуди, че заедно със стопанина е умряло и кучето, което е яло от тортата?

— Не. Тогава помислихме, че Мирта е умряла от мъка по стопанина.

— Ясно. Засега нямам повече въпроси. Надявам се, при необходимост ще можем лесно да уточним едно или друго положение?

— Да, естествено.

— Отначало ще оформим протокола от разпита, а след това се постарайте, ако обичате, вашите хора да ме пуснат да изляза.

Воронин позвъни, появи се охранител с автомат и получи указание да изпрати господин полковника до колата. Двете страни дипломатично се сбогуваха.

„Да ви вземат мътните! Държава в държавата… Всяка трета фирма охранява имуществото си с оръжие в ръце. Дали не е, защото тук идват да се къпят високопоставени чиновници? — мислеше Грязнов, докато се качваше в колата и навъсено гледаше охранителя, застинал на входа. — Какво ни чака още в такава държава? Та те по заповед на собственика ще гръмнат всекиго…“

Турецки седна на бюрото и се загледа в една точка. Не му се тръгваше за вкъщи, а му беше непоносимо да остава тук. Беше длъжен да докладва на Казански за трагичното произшествие при обиска в дома на Козлов. Редът си е ред, няма мърдане. А началникът сякаш се зарадва на такава удачна възможност да натрие носа на опърничавия и неуправляем според него любимец на заместник главния прокурор. Той постави и формулира въпроса така, сякаш за всичко е виновен именно Турецки, като обеща да предприеме съответните дисциплинарни мерки. Александър не се трогваше от наказанията. Беше му безумно мъчно за загиналия младеж, който остави млада жена и малко дете. Защо тръгна да бърка в този сейф? Нали до него имаше специалист! Той щеше да се справи със задачата…

Каква беше тази бомба? Експертът обеща до края на деня да даде горе-долу ясен отговор.

Беше потънал в тия мрачни мисли, когато звънна Грязнов.

— По гласа познавам, че съвсем си се разкиснал — каза Вячеслав.

— Мисля за превратностите на съдбата. Защо не открих аз сейфа?

— Защото Бог се е погрижил за теб. Пък и не е твоя работа — търсене и обискиране. По-добре си размърдай мозъка.

— Но оттук произтича подлата закономерност, че загиват най-добрите момчета. Като днешния Толя Степашин… Във всеки случай те не са виновни за нищо…

— Тъкмо идвам от Воронин — прекъсна го Грязнов.

— Научи ли нещо? — попита равнодушно Турецки.

— Козлов е почерпил приятеля си Акчурин с торта, която самият той не е ял и забранил на шофьора Воронин. Казал, тази глезотийка е за стопанина. Акчурин ял от тортата. Кучето също.

— И самият Воронин не е заподозрял нищо?

— Не.

— Какво казва за отношенията на Акчурин и Козлов?

— Били са добри. Воронин е карал храна на вилата. Обикновено Козлов готвел. След това заедно са вечеряли.

— Ясно. А когато умира банкерът, отношенията на Козлов с жената на покойния станали още по-добри?