![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
„Леонор Касарес“ бил от Луната. С него пътувал Тибор Лапам, който отивал да докладва, че фирмата е готова за започване на операцията на Ганимед. Преди да се качи на совалката във Ведрина Тибор изял чиния гофрети с бекон и кленов сироп и изпил кутия кафе. Прочел финансовата информация на видеоекраните и се обадил по сателита на секретарката си на Шри Ланка. Там имало буря и не успял да получи образа й. Той се пошегувал, казал й, че изглежда ужасно. Дал й някакви нареждания и й напомнил, че един от мениджърите празнува рождения си ден. После се качил на кораба и отишъл да се вгледа в лицето на бащата на боговете.
Тибор Лапам не успял да завърши мисията си. Нещо се объркало.
БЯХТЕ МНОГО КРАСНОРЕЧИВА, КАПИТАНЕ.
О, прочетох го. В оная книга. Но е прекрасно, нали?
КАКВА Е ВАШАТА ТЕОРИЯ? ПРЕДПОЛАГАМ. ЧЕ ИМАТЕ ТЕОРИЯ.
Не, всички ми харесват. Чакай да видим, първо, че имало бунт и Тибор бил убит. После, че той се разбунтувал срещу семейната фирма и се опитал да отвлече кораба. Трето, че се дуелирал с капитана заради жена. Четвърто, че капитанът сбъркал при изчисляването на курса и се подхлъзнали в континуума на Мьобиус. Пето, че Тибор преживял нещастна любов и се опитал да се самоубие. Шесто, че минал близо до един от астралните сфинктери и тъй като дотогава никой не бил виждал такъв, решил да влезе вътре. Какво друго? А, да. Че се блъснал във времеви риф и че ще се появи отново чак през трийсети век.
Всички си спомнят само за Тибор, всички. Обреченият млад герой. Никой дори не знае името на капитана на „Леонор Касарес“.
НЯМА ЛИ ГО В КНИГАТА?
Сигурно го има някъде. Според някой, той дал грешна заповед и корабът попаднал в парадокс.
МИСЛЕХ, ЧЕ Е КОРАБ-ПРИЗРАК. НА МЕН МИ ПРИЛИЧАШЕ НА ТАКЪВ.
Само шест дни в хиперпространството и ти ми казваш, че на 310 градуса пред нас имало кораб-призрак.
ИМАШЕ МАСА НА КОРАБ, НО НЯМАШЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗЛЪЧВАНИЯ И ТОПЛИНЕН МОДЕЛ.
Отговорих ти, че е просто халюцинация. Интерференция на елементарни частици. Нещо от реалния космос, хвърлящо хиперкубична сянка.
БЯХТЕ УПЛАШЕНА.
Не съм била.
БЯХТЕ.
Откъде знаеш?
ПОЗНАВАМ ВИ, КАПИТАН ДЖУТ.
ЧЕ ЩЕ СЕ БЛЪСНЕМ В НЕГО ЛИ СИ ПОМИСЛИХТЕ?
Или че, той ще ни блъсне. Струваше ми се възможно. Няма значение. Просто не ми харесваше мисълта, че там има нещо. Или че няма, което би означавало, че грешиш и следователно съм загазила. Ако пък наистина имаше, грешеше вселената и тогава вече наистина ставаше адски кофти.
Изобщо не ми дойде наум за „Леонор Касарес“, Не бях повярвала на Трикарико, не бях повярвала на легендата по мрежата. Предполагам, че дори не съм ти споменала името му.
После го видях.
Знаех, че в хиперпространството не можеш да срещнеш друг кораб. Смята се за невъзможно. Но го виждах на скенерите.
Хем го нямаше, хем беше там. Изникна от нищото, като че ли някой го беше бутнал през завеса. Във формата му имаше нещо странно. Зачудих се дали не е преживял някакъв нещастен случай с измеренията. После разбрах, че е фраймахерски „Кортиър“, един от първите модели, когато все още им монтирали аварийни химически двигатели. Беше много стар. Това също ме плашеше. Какво можеше да прави там толкова стар кораб?
НЕ ПОДАВАШЕ СИГНАЛИ. ПОСТОЯННО ГО ВИКАХ. ПО ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ЧЕСТОТИ. НИКОЙ НЕ ОТГОВАРЯШЕ.
Исках да отида да погледна, но не смеех да изляза навън.
ДНЕС СТЕ ПО-СМЕЛА, КАПИТАНЕ.
Това не е смелост, Алис. Те ме карат да излизам навън. Или трябва да изляза, или да остана вътре и да се побъркам като тях.
Сега ми се иска „Леонор“ да се върне. Направо ще подскочат от изненада. Не, Марко ще ме убеди да го вземем на буксир, за да го продадем на някой предприемач на Титан.