Всичко от начало [bg]

Щеше да се наложи да извършат скок.

— Кажи ни какво трябва да се поправи сега и да започваме.

Очакваше го.

— ДЕФЕКТИРАЛ ОСЕВ КЛЮЧОВ КРИСТАЛ. ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПОВРЕДА 96,66%.

О, Господи.

— В МОМЕНТА ХЕРУВИМЪТ НЕ Е С НАС, НАЛИ, КАПИТАНЕ?

— Не, Алис. — Тя потупа монитора на корабната личност. — Прекръсти се.

В кристалната яснота на физическото и емоционално изтощение фатализмът й се струваше съвършено нормален. Обвиненията и препирните вече нямаха смисъл. Бе ги надживяла, за да изпадне в онзи крехък, уязвим покой, характерен за човек, който работи с фазомери и бушони.

Веднага щом поправи автономните вериги, Табита включи товарните роботи, за да помогнат при подреждането на разпръснатия багаж. Ниски, солидни и стабилни върху късите си крака, те събираха прекатурени куфари и облите им глави се въртяха, докато разменяха помежду си информация. Табита забеляза на екрана, че един от тях повдига сивия цилиндър, който съдържаше тленните останки на Хектор Фраска.

— Не — извика тя. — Не това.

Могул бързо се спусна от стълбата, за да поеме товара на робота. Той й махна с ръка към камерата.

— Аз ще го взема.

В усмивката му нямаше нищо сексуално или злобно. Бе се родил странен съюз. Вече не бяха просто жертва и злодеи, всички бяха в един кюп.

Колкото и да й платяха обаче, нямаше да е достатъчно. Въпреки монотонността и самотата си, ежедневният живот имаше много преимущества пред насилието и внезапната смърт.

Когато отново погледна към монитора в трюма, Табита видя, че същият робот е понесъл гравитационния диск на Кстаска.

— И това не — пак извика тя.

Саския се измъкна от люка на тавана в коридора и отиде при нея да й покаже изгорял кабел на антена. Близначката се настани под копилотската мрежа, като въртеше парчето в тънките си бели пръсти.

— Тя означаваше много за вас, нали? — попита Табита. Саския кимна. Седеше по турски и прокарваше ръце през косата си.

— Не биваше да говориш онези неща за нея.

Табита се скова.

— Тя избяга! Какво можех да си помисля?

— Те не са лоши създания — настойчиво продължи Саския. Думите й прозвучаха така, сякаш многократно ги е повтаряла. — Имат свои идеи. Искали са да са самостоятелни, да вървят по свой път, какво толкова лошо има в това?

Близначката предизвикателно издаде напред издължената си долна челюст.

— Кои? — попита Табита, заета с графиките на екрана. Повредените участъци бяха осветени в червено.

— Серафимите!

Гласът й излъчваше дълбока скръб.

Табита се завъртя към нея. Саския се изхлузваше от мрежата си и се пресягаше към една от халките на тавана.