![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Ти ли видя името му, или аз?
АЗ. А ВИЕ КАЗАХТЕ. ЧЕ НИКОГА НЕ СТЕ ЧУВАЛИ ЗА НЕГО.
Отворих архивите, с които разполагахме, после си спомних за кораба, за който ми разказа Трикарико. Че бил прокълнат завинаги да се скита из бездната на хиперпространството и никога да не стига до земя.
Ето какво прочетох:
„Той се скита там, в пукнатината между пространството и времето — нито минало, нито настояще или бъдеще. Двигателите му са в изправност, всичките му клетки са заредени и все пак нищо не бръмчи, нищичко не проблясва.
Три пъти всеки субективен ден петнайсетчленният екипаж се събира на храна. Тя винаги е една и съща. Винаги са я яли и винаги ще я ядат. Всеки измъчен моряк избягва очите на съседите си, представя си, че само той страда от тази чудовищна халюцинация. Днес ли започва ужасният плен? Или вечно са се носили така? Лампите по масата и стените са угаснали. Храната е студена. Навигаторът се опитва да запали лулата си и не успява. Винаги се е опитвал и никога не успява. Горивото не гори, кристалите не искрят.
Членовете на екипажа се мъчат да скрият тревогата си един от друг и пеят буйни песни. Един от тях забравя думите и другите се разсмиват. Забравя тези думи, абсолютно същите думи, които е забравил предишния и по-предишния ден, всеки ден в продължение на трийсет години. Пеенето става накъсано, неохотно. Всички напрягат слух, за да чуят разговора на капитана с техния пътник, младият Тибор, синът на собственика. Успяват да доловят няколко приглушени думи, част от изречения:
— … спектрално копие…
— … невъзможно. Не е възможно.
— … стабилизатори. Няма реакция.
Подобно на всички моряци, членовете на екипажа са суеверни хора. За някои това е първият скок. Не им харесва да пътуват из този район на блед здрач и съсирен живак. Не им харесва този напрегнат тих разговор между господаря Липам и капитан Наум. Страхуват се, че с кораба се е случило нещо. След миг ще повикат боцмана на мостика. Ще му обяснят положението. Ще бъде дадена заповед. След минута-две ще подготвят апаратурата, за да се справят с кризата и всичко ще се изясни: въпрос на приложена сила и техническо ноу-хау.
Но на «Леонор Касарес» минутите вече не текат.“
40.
От херувима нямаше и следа. Търсиха го и го викаха през цялото време, докато Табита включваше аварийните системи. Ала не получиха отговор. Дълго чакаха под сянката на помрачнелия пиратски кораб, ала нямаше смисъл. Онова прошепнато пожелание беше нейният прощален благослов.
Кстаска бе открила някъде отвор за ловката си опашка, за да се вмъкне в електрическата система и да я унищожи. Това обричаше „Грозната истина“ да се носи тъмен и мъртъв из пустото царство на междупланетния космос. И Кстаска заедно с него.
Единодушно решиха да не викат сами дявола, като търсят тялото на херувима. Един труп, помисли си, но не го каза гласно Табита, беше достатъчен. Тя включи основните двигатели и бавно потегли напред, надалеч от мъртвия кораб. Напуснаха сянката му и го оставиха зад себе си. Фигурата на носа му се хилеше в мрака. Той постепенно щеше да се установи във вечната си орбита, поредната купчина безжизнени останки, беззвучно въртящи се около слънцето.
Когато корабната личност на „Алис“ си възвърна формата и пое управлението на кораба, капитанът и пътниците съблякоха скафандрите си и седнаха заедно в трюма пред последните кутии чай. Марко беше навъсен и или ръмжеше с омраза, или нервно, пискливо се опитваше да успокои духовете. Тал отказа да кацне на рамото му и разсеяно летеше между кутията, високоговорителя и перилата на стълбата.
Близнаците Зодиак бяха съкрушени.
— Идваха да гледат нея — каза Саския. — Не нас, с нашите тъпи трикове и песни. Нея… Кстаска… Тя беше следващото поколение на човечеството. Можеше да лети. Можеше да диша във вакуума. Можеше… тя…
Саския замълча и зарови лице в рамото на брат си.
Марко се прокашля, наведе се напред със сключени пръсти и опря ръце върху коленете си.
— Може би някой трябва да каже няколко думи — колебливо предложи той. — Капитане, хм, предполагам, че би трябвало да го сториш ти.
— За Абраксас ли? — отвърна Табита. — Не.
Тя седеше до него върху един от куфарите, изгърбила рамене, стиснала длани между бедрата си. Потърси с очи сребристосивия ковчег. Някой отново го беше покрил.