![Рискове на играта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/6/riskove-na-igrata-bg-download.jpg)
Рискове на играта [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-339-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:
— Мога прекрасно да дърпам спусъка, Боб.
56
Престън Уитман живееше в къща от червени тухли на Капитолийския хълм. Докато приближаваха към вратата, Делрей нареди на Били:
— Застани така, че да не те види през шпионката.
Делрей смяташе, че ако не свали очилата си, ще мине за ченге. Но с тази дълга и мазна руса коса Били… Е, изглеждаше като опасен хулиган, какъвто си беше.
Делрей натисна звънеца. Изчака, след това се облегна на него.
— Полиция — провикна се той. — Отворете.
Знаеше, че онзи е вътре — бяха го видели да влиза преди пет минути.
Шпионката се затъмни.
— Полиция — повтори Делрей. — Отворете.
Вратата се отвори и Престън Уитман попита:
— За какво става дума?
С дланта на дясната си ръка Делрей блъсна вратата, която удари Уитман и го запрати назад. Двамата с Били влязоха в къщата.
Видимо уплашен, Уитман продължаваше да си мисли, че има работа с полицаи.
— Що за нахалство, по дяволите? Не можете…
Делрей извади четирийсет и пет калибровия си пистолет и опря дулото в големия нос на Уитман.
— Млъквай.
Без да обръща внимание на Уитман, Били се поразходи из къщата. Забеляза огромния телевизор, по който вървеше политическо токшоу.
— Ей, това от новите 3D телевизори ли е?
— Какво? — озадачи се Уитман.
— Попитах дали телевизорът…
— Били — скастри го Делрей. После погледна към Уитман, все още насочил пистолет към лицето му, и каза: — Ще излезем оттук като добри приятели. Ако се развикаш или се опиташ да избягаш, или ни създаваш проблеми, ще те прострелям в гръбнака, ясно?
— Кои сте вие? Защо…
Делрей имаше много бързи ръце. Удари Уитман над лявото ухо с дулото на оръжието си.
— Ясно? — попита отново.
— Накъде? — попита Били.
Той шофираше. Делрей седеше на задната седалка с Престън Уитман, който плачеше. От мястото отстрани на главата му, където го беше ударил Делрей, се стичаше струйка кръв. Делрей извади носна кърпичка и я подаде на Уитман.
— Притисни я към главата си. — Делрей не искаше кръвта на Уитман в колата си. Той се обърна към Били. — Излез на 395, после се качи на 50-а в посока запад. Ако съм запомнил правилно, там има доста ферми. Ще намерим място.
— Моля ви, ако ми обясните… — простена Уитман.
— Млъквай — скастри го Делрей.
— Имаме ли време да минем покрай Белия дом, Дел? — попита Били. — Никога не съм виждал Белия дом.
— Не — отсече Делрей.
— Уитман, ти влизал ли си в Белия дом? — попита Били.
— Моля?
— Попитах влизал ли си в Белия дом?
— За бога! Просто ми кажете какво искате — примоли се Уитман.
Четирийсет и пет минути по-късно Делрей попита:
— Били, виждаш ли онези дървета? Завий натам.
Били спря колата пред нещо като горичка с широколистни дървета, които не бяха разположени много наблизо. Нямаше много храсти. Щеше да им е лесно да вървят. Делрей не знаеше колко дълбока е гората, но му се струваше достатъчно. Никой нямаше да ги види от пътя.
— Достатъчно — каза Делрей.
— Моля те, умолявам те — обади се Уитман. — Кажи ми какво искаш.
— Искам да излезеш от колата.
Тримата излязоха.
— Вземи лопатата, Били — изкомандва Делрей.
— О, божичко! — простена Уитман.
Навлязоха петдесетина метра в гората и Делрей каза:
— Тук е добре.
— Вижте, имам пари — предложи Уитман. — Аз ще…
— Съблечи се — нареди Делрей. — Може да останеш по гащи.
— Моля ви, сигурен съм, че може да оправим нещата.
Били, който носеше лопатата, замахна и дръжката й халоса отзад коленете на Уитман.
— Започвам да огладнявам — отбеляза той, — така че побързай и прави каквото ти се казва.
Уитман започна да се съблича. През това време Били подаде лопатата на Делрей и събра няколко малки камъка, кръгли и гладки, големи колкото топки за голф.
— Хвърли тук ризата си — каза Били на Уитман.
Той се подчини, Били я просна на земята под близкото дърво и седна отгоре.
— Благодаря. Не искам да си изцапам панталона, че трябва да го нося на химическо.