Рискове на играта [bg]

57

Делрей предложи на Демарко да се срещнат на закуска в „Хауард Джонсънс“ в Кристъл Сити на магистрала 1. До Делрей седеше пълен мъж с ведър вид и руса коса, който лакомо нагъваше пържени филийки и наденички. Делрей пиеше само кафе.

— Кой е този? — попита Демарко и посочи с брадичка русия тип.

Делрей не отговори, а русият само му се ухили.

Келнерката се приближи до масата и попита Демарко какво ще поръча.

— Само вода — отговори той. — Не слагайте лед и гледайте да не е много студена. — Забеляза как го изгледаха всички и додаде: — Имам счупен зъб. Така и не успявам да си запиша час, за да ми го оправят.

— Трябва да се види с племенника ти — обърна се Били към Делрей с пълна уста.

— А, няма нужда — каза Демарко, понеже си представяше какъв ще е племенникът на Делрей: треперещ наркоман с покрити със струпеи следи от игли по целите ръце.

Делрей сякаш отгатна мислите на Демарко, защото каза:

— Повечето ми роднини са като мен. Обаче не и сестра ми и определено не и синът й. По-умен е от всички, добър, отскоро има собствена практика. Виж — добави Делрей и разтегна устни. Демарко за пръв път го виждаше да се усмихва — този тип трябваше да стане реклама на „Колгейт“, а не да троши глави за Ал Кастиля. — Хлапето се грижи за мен и аз идвам чак от Фили да го навестявам.

Какво пък, помисли си Демарко, и си записа номера на зъболекаря. После поговориха още малко за плана, за да са сигурни, че всичко е точно.

— Онзи тип отсъства от града за няколко дни — каза Демарко. — Секретарката му ми каза, че се връща в петък вечерта. Така че ще го направим в събота по обед.

— Добре — съгласи се Делрей.

Цялата тази история изобщо не допадаше на Демарко, но нямаше друг избор, освен да разчита, че тези типове няма да изпуснат положението от контрол. Не се тревожеше много за Делрей, той беше професионалист, обаче другият… Отвсякъде личеше, че е неуправляем.