Картата на времето [bg]

Соломон поклатил глава, като се чудел дали тези думи криели някаква загадка за разбулване, или били просто една абсурдна фраза, но накрая решил, че това всъщност му е все едно. Без да се бави повече, той стрелял по наглия младеж почти с досада. Куршумът го улучил точно в стомаха и го повалил на земята.

— Вече те убих, да те видим сега как ще ме убиеш ти — предизвикал го автоматът.

Почакал няколко минути, за да види дали младежът ще се надигне, и тъй като това не се случило, свил рамене и наредил на лакеите си да се отърват от трупа, преди да се върнат към работата си. Следвайки заповедта му, стражите изнесли трупа на момъка извън двореца и най-безцеремонно го хвърлили по един склон като някакъв боклук. Тялото се търкаляло надолу, докато не се спряло сред някакви отломки, сред които останало да лежи по гръб, окървавено. Бледожълта луна, пълна и красива, озарявала нощта. Младежът й се усмихнал, сякаш била изпитият лик на смъртта. Успял да избяга от двореца, ала момчето, влязло там, останало завинаги вътре. Оттам излязъл мъж с ясна съдба — да обедини малцината оцелели, да ги организира и да ги научи как да се борят с автоматите. За целта трябвало само да не допусне куршумът, попаднал в корема му, да го довърши окончателно, но това нямало да е трудно. Знаел, че неговото желание за живот е по-силно от копнежа на куршума да го убие, че неговата воля е по-висша от тази на късчето метал, заседнало във вътрешностите му. По време на пленничеството си се бил готвил за този миг, за да посрещне без страх разкъсващата болка, да я проумее, укроти и намали, докато изчерпи търпението на куршума. Това бил дълъг двубой, драматична борба, която траяла три дена и три лунни нощи в усамотението на развалините, докато накрая куршумът се предал. Бил разбрал, че си има работа с не какво да е тяло, че дълбоката ненавист, която младежът изпитвал към автоматите, го карала да се държи здраво за живота.

Ала тази ненавист не била родена с въстанието на куклите, нито с жестокото убийство на родителите и братята му или с безразсъдното опустошение на планетата, та дори не и с гнусливата досада, с която Соломон стрелял по него. Не, тази ненавист имала по-дълбоки корени, които се криели в миналото. Стара и неразрешима ненавист, която прекрачвала столетията, връщайки се назад по родословното дърво до бащата на неговия прадядо — първият Шакълтън, изгубил живота си заради автомат. Може би сте чували за Турчина30, Мефисто и други шахматни автомати, които са били на мода преди няколко десетилетия. Подобно на тях, доктор Файбс бил механична кукла, която познавала тайните на шахмата така, сякаш самата игра била измислена от нея. Облечен с оранжев костюм, зелена папийонка и син цилиндър, доктор Файбс приканвал посетителите на панаирите да седнат на неговата маса и да изиграят партия шах с него срещу четири шилинга. Мълниеносната му разправа с противниците от мъжки пол, както и изтънченото кавалерство, с което се оставял да бъде победен от дамите, го превърнали в знаменитост, с която всички желаели да се преборят. Неговият създател, един изобретател на име Алън Тайръл, се хвалел, че творението му е победило дори Михаил Чигорин, световния шампион по шах.