Картата на времето [bg]

Подобно на някой, който предава тялото си на науката, Соломон се оставил да бъде разучен отвътре от автоматите-конструктори. Те започнали да създават армия от бойни автомати по негов образ и подобие, като работели тихомълком в изоставени фабрики и сайванти, а малките се върнали на позициите си и зачакали търпеливо заповед от своя цар да нападнат врага. Когато това най-сетне се случило, съгласуваната атака на малките — свирепа и мълниеносна — надминала всички очаквания, като в миг на око покосила човешкото население. В онази случайна нощ сънят на Човека бил прекъснат рязко и гибелно. Ножиците се забивали в гърлата, чуковете разбивали черепите, а възглавниците поемали последния дъх на дробовете, тъчейки една симфония от трясъци и предсмъртно хъркане, дирижирана от ръката на смъртта. И докато в домовете вилнеела тази неочаквана сеч, фабриките горели, бълвайки от прозорците си плетеница от черен дим, а една армия от бойни автомати, предвождана от Соломон, заливала улиците на метрополията като могъщо море от метал; тя срещнала толкова слаба съпротива, че за кратко време бурното й настъпление се превърнало в спокойно шествие. В това ранно утро започнало изтреблението на човешкия род, което продължило няколко петилетки, докато светът не се превърнал в пустош, сред чиито развалини се криели като уплашени плъхове все по-жалките групички оцелели хора.

С падането на нощта Соломон обикновено излизал на балкона на своя дворец, за да огледа с гордост бунището, в което се превърнала планетата. Той бил добър цар: бил направил всичко, което се очаквало от него, и при това добре. Никой не можел да го упрекне в нищо. Човеците били надвити, а след някоя и друга година щели да бъдат изтребени до крак. Окончателното им унищожение било само въпрос на време. Изведнъж Соломон осъзнал, че ако това се случело, ако Човекът изчезнел напълно от лицето на Земята, автоматите по никакъв начин не биха могли да докажат, че са отнели планетата от една друга раса. Нужно било да запазят някаква мостра — човешки образец, който да представлява победения враг. Образец от Човека — това животно, което имало мечти и стремежи, което жадувало за безсмъртие, докато се питало защо се е появило на този свят. И тъй, вдъхновен от Ной и неговия ковчег, Соломон наредил да заловят измежду жалката група оцелели, които се криели сред руините, два млади и здрави екземпляра — самец и самка, — предназначени да се възпроизвеждат в плен, за да се запази победената раса с нейната странна и противоречива природа.