Картата на времето [bg]

Матроните нададоха нервен кикот — нещо като кудкудякане, което Гилиъм остави да звучи известно време, сякаш беше част от спектакъла.

— А сега позволете да ви представя Игор Мазурски — продължи след малко, канейки един нисичък и закръглен човечец да се качи на подиума, — водачът, който ще ви придружи във вашето пътуване към бъдещето. Щом „Хронотилус“ пристигне в 2000 г., господин Мазурски ще ви преведе през опустошения Лондон до възвишението, откъдето ще наблюдавате битката, която ще реши бъдещето на света. Както ви казах, експедицията не е свързана с никакъв риск. Въпреки това изпълнявайте нарежданията на господин Мазурски във всеки миг, тъй че пътуването да приключи без печални произшествия.

Мъри придружи последната фраза с леко заплашителен поглед. После въздъхна дълбоко и зае по-отпусната, дори мечтателна поза.

— Предполагам, че повечето от вас са си представяли света на бъдещето като идилично място — с небе, набраздено от летящи дилижанси и малки крилати кабриолети, които се носят като птици по въздушните течения; с плаващи градове, които порят океаните, теглени от механични делфини; с магазини, продаващи дрехи от някаква видоизменена материя, която не се цапа, светещи чадъри и музикални шапки, които ще ни позволяват да слушаме музика, докато си вървим по улицата. Не ви виня за това, аз също си представях 2000 г. като технологичен рай, в който човекът си е извоювал удобен и справедлив живот в пълна хармония със себеподобните си и с майката природа. В края на краищата, това е съвсем логична представа, насърчена от неудържимото развитие на науката, от неспирните и чудни изобретения, които се появяват всеки ден, за да улеснят живота ни. За жалост, днес знаем, че не е така: боя се, че 2000 г. не е никакъв рай. По-скоро обратното, както не след дълго ще видите със собствените си очи. Уверявам ви, че когато се завърнете, повечето от вас ще изпитват облекчение, че принадлежат към нашата епоха — независимо от многото неудобства, с които понякога се сблъсквате. Както навярно вече сте разбрали от осведомителните ни листовки, през 2000 г. светът е под властта на автоматите, а човешкият род е смятан за, меко казано… маловажен. Всъщност той е сведен до една малка популация, която прави всичко възможно, за да не изчезне завинаги от лицето на земята. Именно такова е обезкуражителното бъдеще, което ни очаква.