![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
Спряха пред задния вход на Даунинг Стрийт номер десет. Този следобед кабинетът се бе събрал да обсъди договореното между него и Алекс. Сега Уолдън щеше да чуе дали го одобряват.
Въведоха го в малка трапезария. Чърчил вече беше там с Аскуит, премиера. Облегнати на един бюфет, пиеха шери. Уолдън се здрависа с Аскуит.
— Приятно ми е, господин премиер.
— Радвам се, че дойдохте, лорд Уолдън.
Аскуит беше сивокос мъж с гладко избръснато лице. Бръчиците около очите му говореха за чувство за хумор, устата му беше малка, с тънки устни, които му придаваха опърничав вид, а брадичката бе широка и четвъртита. Уолдън реши, че долавя в говора му лек йоркширски акцент, който явно беше оцелял в Оксфорд. Имаше необичайно голяма глава, за която се твърдеше, че съдържала точен като машина мозък; „но пък — помисли си Уолдън — хората винаги приписват на премиерите повече мозък, отколкото те притежават“.
— Опасявам се, че кабинетът не одобри вашето предложение — каза Аскуит.
Сърцето на Уолдън се сви. За да скрие разочарованието си, той попита рязко:
— И защо?
— Опозицията дойде предимно от Лойд Джордж.
Уолдън погледна към Чърчил и вдигна вежди. Чърчил кимна.
— Вероятно, подобно на всички останали, си мислите, че с Лойд Джордж гласуваме еднакво по всеки въпрос. Вече знаете, че не е така.
— Какво е неговото възражение?
— Принципно — отговори Чърчил. — Той твърди, че предлагаме Балканите наляво-надясно като кутия с шоколадови бонбони: моля, почерпете се, изберете любимия си вкус: Тракия, Босна, България, Сърбия. Малките държави притежавали права. Така е като имаш уелсец в кабинета. Уелсец и адвокат, не знам кое е по-лошото.
Неговата небрежност подразни Уолдън. „Това беше негов проект, не мой: защо не е смаян като мен?“
Седнаха да вечерят. Икономът сервира ястията. Аскуит яде съвсем малко, но Чърчил пи много. Уолдън беше мрачен и при всяка хапка проклинаше мислено Лойд Джордж.
След първото ястие Аскуит каза:
— Трябва да сключим това споразумение. Франция и Германия рано или късно ще влязат във война; и ако руснаците останат встрани, Германия ще завладее Европа. Не можем да позволим това.
— А как да променим мнението на Лойд Джордж? — попита Уолдън.
Аскуит се усмихна тънко.
— Ако получавах по лира всеки път, когато ми задават този въпрос, щях да съм богат човек.
Икономът сервира пъдпъдък и наля бордо. Чърчил каза:
— Трябва да направим по-умерено предложение, на което Лойд Джордж няма да се противопостави.
Лековатият му тон вбеси Уолдън.
— Много добре знаете, че не е толкова просто! — сопна се той.
— Така е — намеси се кротко Аскуит. — Все пак можем да опитаме. Тракия да бъде независима държава под протекцията на руснаците или нещо подобно.
— Вече цял месец се опитвам да ги уговоря — рече Уолдън изморено.
— И все пак убийството на стария Франц Фердинанд променя доста нещата — рече Аскуит. — Сега Австрия отново ще стане агресивна на Балканите и руснаците повече от всякога ще се нуждаят от тази територия, която ние, принципно, правим каквото можем да им дадем.
Уолдън реши да прогони разочарованието и да мисли конструктивно. След малко попита:
— Ами Константинопол?
— Какво имате предвид?
— Да предположим, че предложим на руснаците Константинопол — Лойд Джордж ще възрази ли на това?
— Може да каже, че е същото като да предложим Кардиф на ирландските републиканци — каза Чърчил.
Уолдън не му обърна внимание, гледаше Аскуит.
Премиерът остави ножа и вилицата.
— Е, след като той показа принципната си позиция, може да реши да се прояви и като разумен човек, който приема компромиси. Мисля, че вероятно ще се съгласи. Това достатъчно ли ще е за руснаците?
Уолдън не бе сигурен, но беше въодушевен от новата си идея, затова каза импулсивно:
— Щом вие можете да пробутате това на Лойд Джордж, аз ще успея да го пробутам на Орлов.
— Прекрасно! — отвърна Аскуит. — Кажете сега какво става с онзи анархист?
Оптимизмът на Уолдън повехна.
— Правят всичко възможно да защитят Алекс, но положението все още е тревожно.
— Мислех, че Базил Томсън е способен.
— Той е отличен, но се опасявам, че Феликс се оказа по-способен — отвърна Уолдън.