Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

— Живея в Стрилейн — отговори тя.

— Вечеряте ли често на острова „Нарабал“?

— Когато имам настроение, да.

— Добре. Ще бъдете ли там утре при залез? Ще ви очаква човек, горящ от нетърпение да се запознае с вас.

Иниана потисна смущението си и се поклони. Благородникът също се поклони и се обърна. Купи три от миниатюрните гравюри, остави една кесия пари на тезгяха и четиримата си тръгнаха. Иниана гледаше невярващо безценното нещо в ръката си. Сидоун се появи от сянката и прошепна:

— Струва поне дузина рояли! Продай го отново на собственика!

— Не — отговори тя и се обърна към гхайрога: — Кой беше този човек?

— Не го ли познавате?

— Иначе нямаше да питам.

— Да, разбира се — просъска той в отговор. — Това е Дюранд Ливолк, камерхерът на херцога.

— А другите трима?

— Двама са на служба при херцога, а третият е приятел на брат му, Калейн.

— Аха — каза Иниана и протегна напред глобуса. — Можете ли да му сложите верижка, достойна за този предмет?

— Ще стане за минута.

— А колко ще струва?

Гхайрогът я изгледа дълго и пресметливо.

— Това е само аксесоар и върви с гравюрата. Тъй като тя беше подарък, верижката е безплатна.

Той сложи на глобуса деликатни златни халкички и постави всичко в кутия от лъскава кожа.

— Най-малко двадесет рояла с верижката — промърмори Сидоун, когато излязоха навън. — Занеси го в магазина отсреща и го продай, Иниана!

— Това ми е подарък — отвърна тя хладно. — Утре, когато вечерям на остров „Нарабал“, смятам да го нося.

Но тя не можеше да отиде в ресторанта със същата рокля. Да открадне друга, също така фина и скъпа, в магазините на Големия базар и струваше два часа. В нея изглеждаше едва ли не гола, но някак си обвита в тайнственост. С тази рокля тя отиде на остров „Нарабал“, а костената гравюра висеше между гърдите и. Не се наложи да казва коя е. Когато слезе от ферибота, вече я чакаше един сериозен врун с ливрея и с изписано на лицето достойнство, който я преведе покрай сочните растения в една закътана беседка, усамотена и ароматна, отделена от главния ресторант с гъста растителност. Очакваха я трима души, седнали край блестяща маса от полирано дърво, под някакво пълзящо растение с големи, кръгли, сини цветове. Единият от тях беше Дюранд Ливолк, до него седеше някаква жена — тъмнокоса и стройна, лъскава като самата маса, а третият беше може би два пъти по-възрастен от Иниана, с деликатно телосложение, присвити устни и заоблено лице. Бяха облечени с такива разкошни дрехи, че сърцето на Иниана се сви. Дюранд Ливолк стана елегантно, приближи се до нея и прошепна: